𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❸-𝐶𝑜𝑢𝑟𝑎𝑔𝑒

Студенината започваше да взема превес над времето в Корея. Сивите облаци бяха надвиснали върху града сякаш предпазвайки го от коварните слънчеви лъчи. Лекият студен вятър отвяваше листата на дърветата отпращайки ги далеч с помощта на красив въздушен танц.

Джимин вървеше по коридорите на психиатричната клиника. Нямаше жива душа край него, която да издаде дори един ненужен стон показвайки съществуването си. Той влезе в голямата стая за персонала посрещнат от тихият и неангажиращ лекарски разговор.

-Здравейте сестра Парк.-поздравиха го, а той от своя страна отвърна с лек поклон и усмивка.

-Как са пациентите днес?-поинтересува обличайки снежно бялата си престилка, върху бялата си блуза.

-Всичко е нормално.-отвърна монутомно главният лекар отпивайки от горещия си чай.

-Е почти всичко.-допълни старшата сестра.

-Как така почти?-Джимин се облегна на коженото канапе хвърляйки им объркани погледи. Любопитството му надделя и искаше да разбере какво се случваше в клиниката.

-Пациента в стая 391 отказва да се храни.-сестрата посочи таблата обсипана с храна, която стоеше на поставка до вратата.-Стои в ъгъла на стаята и гледа в нищото. Не говори много и не иска да му се дават никакви лекарства и храна.-обясни надигайки леко рамене.

-Защо отказва да се храни? Лекарствата повечето пациенти не искат да ги приемат...-Джимин тръгна към голямата секция с наредени на нея книги и просто я дръпна леко откривайки цяла стена с камери за наблюдение.

Щом фокусира изображението на Джънгкук сякаш нещо сви сърцето му за момент. Почувства се отвратително при мисълта, че не иска да се храни и отказва разни медикаменти и системи за подхранване. Виждаше тъжното му и посърнало лице лишено от всякакъв вид надежда и радост. Забеляза босите му крака, които стояха на студеният под леко посинели от студ и как тялото му потрепва ритмично.

-Отоплението в стаите пуснато ли е?-попита строго привличайки погледите върху себе си.-Сестра Лин?!-той и хвърли изпепеляващ поглед.

-По правило отоплението се пуска след един месец. Досега никой не се е оплаквал, че му е студено.-тя демонстративно побутна дебелата завивка, която се разполагаше върху голите ѝ крака и отпи глътка от чая си хвърляйки му надменен поглед.