𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❺-𝐶𝑒𝑙𝑒𝑏𝑟𝑎𝑡𝑖𝑜𝑛

***

Техьонг доуправяше черното си сако наблюдавайки отражението си в огромното огледало на спалнята си. Днес беше деня, в който навършваше заветните двадесет и шест години. След по-малко от час трябваше да се намира в огромната зала на един от най-големите хотелина баща си за да отпразнува празника заедно с наследниците на едни от най-властните и заможни фамилии в страната.

Щом се увери, че всяка една гънка на тоалета му бе напълно заличена и е готов, взе телефона си заедно с кутия пури и тръгна към изхода на дома си, където го очакваше личната му кола.

-Добър вечер господин Ким.-шофьора отвори вратата и се поклони очаквайки го да се качи.

-Знаеш ли кога ще е готов Джимин?-попита Техьонг щом колата потегли.

-Господина ме инструктира, че ще се присъедини към Вас около час или два след началото на тържеството. Иска да свърши нещо е клиниката и трябва да остане малко повече.-обясни шофьора хвърляйки му поглед в огледалото за задно виждане.

Техьонг не отговори нищо, единствено кимна леко и се загледа през прозореца.

***

-Всичко готово ли е?-гласа на Юнги прозвуча през слушалката отеквайки в празното помещение.

-Да Джънгкук вече е напълно чист от лекарствата и е с разсъдъка си. Няма от какво да се притесняваш, той е наясно със случващото се и в момента ги разиграва.

-Добра работа очаквам скоро да се завърне.-Юнги въздъхна облекчено, след което затвори.

***

Джимин вървеше бавно в огромната градина на клиниката заедно с Джънгкук. Небето отдавна беше тъмно и блестите блестяха ясно, докато луната се криеше зад няколко облага не смеейки да разкрие красотата си.

Двете момчета вървяха в тишина и просто се наслаждаваха на спокойствието, което се бе надвесило над тях. Джимин хвърляше по някой друг поглед на Кук, но единственото, което виждаше бе радостната му усмивка и яркият блясък в очите му. Макар да му се искаше да го зарадва за по-дълго позволявайки му да се разхожда още, скоро трябваше да тръгва.