𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❶❶-𝑅𝑖𝑝𝑒𝑛𝑖𝑛𝑔

Студени тръпки преминаха през голото тяло на Джимин карайки го на настръхне под топлата прегръдка на мекото одеало. Очите му се размърдаха лениво, докато самия той се обърна на другата страна търсейки топлината на чуждото тяло.

Но така ѝ не я намери до себе си. Щом отвори очи погледа му остана забит в празната половина на леглото. Спомените от изминалата нощ го заляха като студен душ и лека едва забележима усмивка изгря на лицето му. Чувстваше се все едно лети върху облаци, толкова лек.

Но факта, че се бе събудил сам, прокара плашеща мисъл през съзнанието му. Възможно ли бе тази нощ да бе просто една забава за Джънгкук? Облекчение след целия стрес? Толкова ли му бе еднократно, че да не остане до него в леглото?

Не бе сигурен, но се почувства като боклук.

Искаше да заплаче за момент, сърцето му го заболя, но нямаше...не ѝ този път. Бе време да послуша разума, а не сърцето, което го водеше единствено към болка.

Джимин стана от леглото и взе бялата риза, която се простираше на земята обличайки я. Голото му тяло едва се виждаше под прозиращия плат, но вече не му правеше впечатление. Влезе в банята измивайки зъбите си и сресвайки косата си, след което слезе на долния етаж очаквайки да няма никой, но бе напълно така. Силния звук идващ от кухнята напълно привлече любопитството му и той навлезе в помещението.

Погледа му премина през голата до кръста фигура на Джънгкук. През големият му гръб, мускулестите ръце...

-Какво опитваш да направиш? Да подпалиш кухнята?-пошегува се по-малкия сядайки на барплота с леко разтворени крака.

-Нарича се готвене.-Джънгкук се обърна с лице към него непропускайки да се настани между краката му.-Ризата ти седи много добре.-прошепна срещу устните му преди да ги съедини в страстна целувка.

-А на теб този анцунг не.-закачи се русокосия.

Двамата се засмяха, след което се унесоха в палави закачки и целувки. Ръцете им намираха мястото си върху чуждото тяло, очния контакт, който осъществяваха беше изпепеляващ сякаш цял живот бяха заедно само в няколко безкрайни минути.

-Замириса ли ти на изгоряло?-проговори Джимин сбръчвайки леко носле.

-Банановия хляб.-почти извика по-големият вадейки леко изгорелия хляб от фурната.-Е май можем и без него?-засмя се.