𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❽-𝐻𝑒𝑠𝑖𝑡𝑎𝑡𝑖𝑜𝑛

Джънгкук се изправи тромаво от кожения стол заставайки до стената от прозорци на офиса си. Гледката от толкова високо бе неописуема, толкова красива. Вдъхваше усещане за величие и господство, но за съжаление Джънгкук въобще не се чувстваше по този начин.

Всичко му се струваше толкова странно в момента. Не знаеше какъв ход трябва да предприеме...

Страхът, че щеше да сгреши отново го поглъщаше. Грешките от миналото копаеха дупка в душата му, поглъщайки всеки един признак на смелост и решителност.

Искаше да знае какво може да се върти в главата на Техьонг и на какво би могъл да е наистина способен...способен, но за какво? За пари или за Джимин?...

Тази мисъл го пробождаше многократно. Възможно ли бе Техьонг наистина да бе влюбен в Джимин или го използваше по същия начин, по който и него? Стисна силно очи за момент опитвайки се да разкара досадните мисли от главата си, след което си пое голяма глътка въздух успокоявайки пулса си.

Лекото почукване на вратата го стресна за момент, но бързо се съвзе.

-Влез.-отвърна с леко прекършен глас, за което се удари мислено.-Какво има?-попита с нотка отдих щом видя влизащия Юнги.

-Нося ти снимки на няколко годежни халки, както ѝ на Техьонг...както очаквах търси старите си дружки.-Шуга хвърли двете папки на бюрото и се настани удобно на кожения стол.-Какво мислиш ще предприеме?-попита след кратка тишина.

Джънгкук мълчаливо преглеждаше всички снимки обмисляйки случващото се. Не познаваше повече хора, нито знаеше на какво са способни, но нещо друго му направи впечатление...

-Юнги...

-Да!?

-В какъв времеви интервал са правени тези снимки?-Кук го погледна объркано.

-Повечето са от преди три месец. Ти все още се смяташе за мъртъв от всички.-Юнги се изправи показвайки му датите на всички снимки.

-Тогава кой е правил тези снимки?

-Този, който те откри жив.-отговора не бе достатъчен за Джънгкук и Юнги го осъзнаваше идеално, затова идиотска усмивка изгря на лицето му дразнейки другия.

-Искам име. Той може да знае много повече от тези снимки.-сякаш искра смелост и увереност изгря в душата на Кук при мисълта, че ще бъде крачка напред.