𝐿𝑜𝑣𝑒 𝑡𝒉𝑒𝑚 /𝑉𝑀𝑖𝑛𝐾𝑜𝑜𝑘/

❶❷-𝐴 𝑛𝑒𝑤 𝑤𝑜𝑢𝑛𝑑

-Кажи каквото имаш, чакат ме...-проговори смело по-малкият щом вече бяха сами в една от свободните зали.

-Виж разбирам, че си ми ядосан, но нямам нищо общо с годежа. Бях ти споменал за намеренията на баща ми и това, че никога няма да позволя да ни раздели.-Техьонг започна да се приближава към него в опит да го докосне.

-Но ни раздели.-Джимин насочи погледа си към него, поглед в който се четеше единствено тишина...сякаш някой друг говореше не този Джимин, който Техьонг познаваше.

-Няма да е задълго, скоро всичко с тази измислица ще свърши.-Техьонг хвана ръката му придърпвайки го към себе си, а с другата си премахна няколко кичура коса от лицето му.-Просто се върни при мен, в нашия дом където бяхме наистина щастливи.

-Аз нямам дом Тае, особенно с теб.-Джимин се отскубна от захвата му.-В момента опитвам да започна отначало, да се почувствам истински жив и щастлив.

-С мен не беше така ли?-суха усмивка се изписа ма лицето му.-Все пак сме нямали връзка по думите ти, винаги си обичал Джънгкук.-болката в гласа му раздра рана в сърцето на по-малкия. Лекотата, с която изричаше тези думи го караше да се чувства като боклук, нищожество...

-Как можеш да го кажеш?-гласа му рязко стана по-слаб.-Та ти си бил във връзка с него когато ми се вричаше в любов! Когато заживяхме заедно, когато ме целуна за първи път...преди това си бил целунал него!-тона му бе станал висок и измъчен.

-Правех го за нас! Той беше просто играчка, която изхвърлих при първа възможност!-Техьонг говореше с равен и спокоен тон, наблюдавайки как Джимин започваше да се пречупва пред очите му. Гледката го караше да страда, но докато не изкажеха тези неща никога нямаше да могат да градят бъдеще заедно отново. Предпочиташе да го пречупи и после събере отколкото да опитва да сглабя пръстите парчета без никаква основа.

-Тази твоя играчка стоя в психиатрия месеци! Той е бил напълно нормален мамка му, а аз го тъпчех с лекарствата, които ти ми казваше, че трябва да приема!-няколко сълзи паднаха от очите му.-Как очакваш да искам да съм до теб, след като искаше да убиеш човек заради скапани пари?! Та той все още не може да преживее случилото се мамка му! Не може да продължи напред и да е истински щастлив колкото ѝ да ми говори, че се чувства жив!

-Значи вече си с него така ли?-очите на Техьонг почерняха рязко, а тялото му инстинктивно се долепи до това на по-малкия.