Рада (Фьодоров 1.0)

Глава 4

Леонид има 27 000 четения, аааааа!!!

***

Познавах Владимир Ярославов, не защото майка му беше треньорка по художествена гимнастика или затова, че баба му председател на федерацията и мой личен треньор. Не – познавах го, защото беше гадже и най-вече използваше най-близката ми приятелка в Русия – Виктория. Не обвинявах само него и тя също бе виновна, защото я предупреждавах не веднъж, това момче само я нараняваше. Влад си имаше приятелка в България, която явно е тази чернокосата настанила се вече до приятелката на Дмитрий. Владимир лъжеше Вика, че това момиче е само фасада, за да може да излиза с нея спокойно без семейството му да знае, но за мен това беше фарс, защото вече шест месеца е с нея и изглеждат по-щастливи от всякога. Моментът, в който обаче Влад се прибереше в Москва, Виктория веднага беше на линия за него. Тя не беше такова момиче – напротив, по-голяма кучка от нея не познавах. Красива, богата, умна и пак вървеше след този глупак. Да, до преди да се хване с българката Влад ми изглеждаше много влюбен в нея. Опитваше се да я пази от семейството му, тъй като беше забранено гимнастички да излизат с внуците на Фьодоровни, но след това всичко ми изглеждаше една театрална роля.

В момента той стоеше пред мен и изобщо не изглеждаше спокоен – страхът се беше пропил в него.

- Вие от къде всъщност се познавате? – попита заинтересовано Илияна.

­- Общи приятели. – изпревари ме той на чист български.

Ахх ти... Не съм отмъстителна, но нямаше как да му се размине този път.

- Така е да, като заговорехме за това – какво прави Вика, Влад?

Той изтръпна, всички гледаха него, но за щастие Дмитрий го спаси.

- Оо, добре е, вчера говорих с нея, едно и също – тренира, излиза.

Усмихнах му се леко, доволно, той обаче ми даде знак, ако може да не коментирам. Щом си казал господин сини очи – няма.

- Света е много малък. – обади се Алексей.

Кимнах. – Така е.

Разговорът премина към друга тема и изненадващата ни среща остана на заден план.

Започваше да ми става смешно – Виктория толкова години искаше да ме запознае с русокосия и все не ставаше, а запознанството ни се случи в пловдивска гимназия, докато ме удря с топка.