Рада (Фьодоров 1.0)

Глава 6

Здравейте, скъпи читатели.

Днес ще има няколко глави, тъй като са по-кратки и реших да ги пусна в един ден.

Моля оставете вашето мнение в коментарите и натиснете звездичката, ако ви харесва историята. Благодаря!

Приятно четене!

- CathyWelt

***

Четвъртък вечер, малко преди да си тръгна от училище ми писа Алексей. Предложи ми да отида към тях да си поговорим малко, но честно казано изобщо не ми се занимаваше – затова и отказах.

Днес трябваше да помисля над съчетания за представянето на Аля, защото се разбрахме утре сутрин да тренираме. Била запазила спортната зала в Английската гимназия, в която учеше за да имаме достатъчно място за тренировки. Надявам се цялото това нещо да не се окаже пълен провал и „Принцесата на Руската Федерация" се изложи – ще бъде срам и позор.

Докато чаках на спирката писах на Ксей, че тази вечер ще пропусна, онзи ден се видяхме – не мога всеки път да ходя.

Щом автобусът ми дойде се качих и показах картата си, след което се настаних на една от празните седалки, като се загледах през прозореца.

Последно време не правех нищо с живота си – нямах амбиции, цел – нищо и това изключително много ме притесняваше. Единственото нещо сигурно за момента бе това, че завърша ли ще замина за някъде – просто трябва да навърша осемнадесет години и се махам. Не исках да живея тук, но в момента се налагаше, защото нямаше къде да отида.

Въздъхнах, трябва да си намеря някакво занимание или поне още някой друг приятел, да имаме общи интереси, през повечето време се чувствам изолирана и излишна сред приятелите си, те самите не ме карат да се чувствам така, но аз го знам – различна съм и понякога това не е хубаво – никак даже.

Стигнах моята спирка и слязох от автобуса, насочвайки се към дома ми. Казвам му дом, защото по течение на съдбата нямах такъв. Не мога да приема апартаментът, в който съм живяла за свой дом. Чисто и просто половината си време съм живяла в Центъра за подготовка на състезатели по художествена гимнастика. Там е все едно си на пансион – имаш три хранения на ден и цял ден тренировки, аз бях сама в стая, защото живеех там за постоянно – беше ми изключително самотно. Аз бях робот, който знаеше единствено как се печелят титли – никой не се интересуваше дали можех да се социализирам.

Когато отключих входната врата осъзнах, че нямаше никой в къщи. Щом се събух и оставих раницата си до вратата отидох до хладилника, където по принцип оставяме бележки един на друг и видях една нова за мен.

„Ради, с чичо ти Петьо сме на гости на приятели и ще се приберем късно. Пиши ми като си в къщи. Има лазаня в хладилника, ако си гладна."

Няма подпис „Мама" – не се и учудвам, защото и аз избягвам да ѝ казвам така. Още една нормална странност около мен.

Взех бележката и я хвърлих в коша, след което отидох да се измия и преоблека.

Когато се върнах в кухнята отворих хладилника – определено нямаше да ям лазаня. Извадих продукти за салата и се заех с подготовката. Преди това взех телефона и написах съобщение на майка ми, че съм се прибрала да е спокойна. Тогава забелязах името на Санчос – след последните пъти и недоразуменията между нас щеше да е хубаво да се видим.

До Крис Г.: Ако се прибираш събота, искаш ли да поиграем тенис?

Лятото много тренирахме, беше забавно и разтоварващо едновременно – дано се съгласи. Отговор не получих веднага, затова започнах да режа зеленчуците в чинията си. Имаше само основното – домати, краставици и 50 грама сирене, типична вечеря а ла Рада Бауман.

Щом бях готова, се преместих в хола и докато вечерях написах и домашните си, този път бяха малко по-лесни от обикновено – дали задобрявах, не знам, но и няма значение стига да успявам все някак.

Малко преди да си легна получих отговор от Кристиян.

От Крис Г.: Каквото поискаш, знаеш че не бих пропуснал шанс да прекарам малко време с теб. <3

Не пропускаш и всяка възможност да флиртуваш, Санчос.

Оставих телефонът си на нощното шкафче и навих часовника ми за шест часа, вече бях готова да се пренеса в страната на сънищата – завих се с одеялото си и след секунди вече бях заспала.