Рада (Фьодоров 1.0)

Глава 8

Рожденият ден на Кристиян Георгиев беше през август, прекарахме една седмица на морето във вилата на семейството му в близост до Царево. Поканени бяха аз, Крис, Мая и Иван, както и приятелите на Санчоса – Борис и Боян, които аз наричам Би&Би. Тримата са приятели от деца, били са винаги в един клас и постоянно заедно – като дупе и гащи са. Спомням си когато се запознах с тях, бяха изключително мили да момента, когато ги видях да се зарибяват с група момичета – тогава си помислих, че са пълни женкари. С времето мнението ми се промени и така, когато стана време да организираме парти на Кристиян – те бяха организаторите. По-весело лято от това не съм имала никога и никога няма да го забравя. Благодарение на тях тримата започнах да се отпускам пред хора и не се притеснявах дори и да кажа нещо грешно, но за жалост все още само пред тях се осмелявам.

Би&Би винаги са ме занасяли, най-вероятно не е нищо сериозно тип свалка, но си ме закачаха редовно. Според мен го правят заради Санчос и това, че той ревнува от всеки техен коментар.

Ако кажа, че Кристиян Георгиев не ми беше близък човек, щях да излъжа. Смятам, че дори го обичам, но само като приятел – до там. Честно казано не знам защо е така – за половин година това момче правеше какво ли не за мен, щялото си лято прекара с мен, беше там когато ми трябваше някой, но по-силни чувства нямаше – не знам дали изобщо би имало и за напред. Поне гледах да не му давам излишни надежди, надявам се да си намери скоро приятелка, защото не исках да му губя времето или пък още по-малко да му бъда като трофей, с когото може да се хвали.

В събота сутрин Кристиян дойде в къщи, тъй като предната вечер го бях поканила да закусим заедно. Щяхме да ходим да играем тенис и нямах търпение.

- Как мина седмицата? – попитах го веднага след като седна на бар-плота срещу мен.

- Доста натоварено.

- От към купони ли? – той се засмя.

- Не знам за какво говориш.

Усмихнах се – ти ли не знаеш Санчос.

Сложих чинията с палачинки, които майка ми беше направила преди да излезе с мъжа ѝ между нас и допълнителни чинийки за всеки, както и едно ягодово сладко.

- Искаш ли да ти намажа? – попита ме Крис, но отказах – обичах ги без нищо.

Той сгъна първата и я сложи в чинията ми – джентълмен както винаги.