Рада (Фьодоров 1.0)

Глава 10

- Защо не ми каза по-рано за това, че си избрана за езикознанието?

- Не знам, не го приех за важно, изобщо не исках да ме избират.

- Биха били глупаци, ако не те бяха записали. Да видим как ще се представят моите ученици срещу теб.

В събота сутрин с майка ми пътувахме за английската гимназия, където щеше да се проведе състезанието по езикознание. Снощи докато вечеряхме съобщих за това мое задължение и майка ми се впечатли, явно и харесваше това, че оценяват качествата ми.

- Щом влезем вътре няма да може да си говорим, нали знаеш? – кимнах. – Пожелавам ти успех!

Щом паркира колата на паркинга на училището с майка ми се разделихме. Аз останах леко зад нея и това ми позволи да се срещна с познато лица, пушещо пред входа на училището – настроението ми официално замря.

- Здравей, Ради.

- Привет, Влад. – поздравих като спрях при него.

- Какво правиш тук?

- Не е ли очевидно, каквото и ти.

Той поклати глава. – Дойдох заради Дим, аз няма да участвам.

Реших, че няма нужда да отделям повече от времето си за него и тръгнах да влизам, но той ме спря, хващайки ме за ръката.

- Да забравим за дразгите, Раде – станалото станало.

Отдръпнах се. – Няма смисъл, не се хаби. Не ми пука за отношенията ви с Виктория, просто поведението ти е много грозно. – той наведе глава. – Избираш, или едната или другата. Такъв приятел не искам до себе си, разбери ме.

С това го оставих навън и се насочих към вътрешността на сградата, където забелязах Алекс и Ила.

- Здравейте. – поздравих и ги прегърнах едновременно.

- Охо, как е Russian girl?

- Готова съм да те изям, Алексей! – Илиана се засмя.

- Мен даже ме хвана страх, Ксей.

Езиците изобщо не ме притесняваха, нито фактът, че излизам пред хора, но това да не разбера условието и да се изложа е друго нещо.

- Ученици! – обади се една от учителките пред входа за залата. – Намерете отборите си и се подгответе. Моля придружителите да намерят местата си в публиката.