Рада (Фьодоров 1.0)

Глава 14

1 000 четения... Благодаря ви от сърце!

Приятно четене,

- CathyWelt

***

- Ти знаеш ли, че майка ми е класна на Дмитрий Фьодоров?

- Калина Александрова? – кимнах. – Нямах идея. Ти от къде разбра?

Разказах ситуацията на Кристиян, докато стояхме в междублоковото пространство.

- След като се прибрах от училище вечерта проведе кръстосан разпит – от къде съм го познавала, какъв ми бил, тя буквално го ненавижда.

Приятелят ми сви устни, след това дръпна от цигарата си.

- Чувал съм го да се оплаква от учителката си по немски, но не съм и помислял, че това е майка ти. С него не сме си много близки, покрай Алексей излизаме заедно.

Алексей не знаеше историята ми или поне не все още, но беше виждал майка ми няколко пъти.

Кристиян и Санчоса знаеха обаче точно какво правя тук. Нашите не искаха семейство Георгиеви (родителите на Иван и Кристиян) да разбират, за да не падне реномето на семейството, но нямаше как да се избегне заради Мая – ето защо ме мрази толкова.

Телефонът на Крис звънна, поглеждайки екрана се засмя.

- За вълка говорим. – вдигна телефона, като пусна високоговорителя. – К'во става, Ксей?

- К'во става, брат? Свободен ли си?

- С Радостина сме пред блока и след малко ще ходя към Дани, защо?

- Еее. – чу се разочарованият глас на приятеля ни. – Влад и Дим ще идват и ще носят пелмени, да се пуснеш към нас.

Пелмени ли?

- Не мога, брат. – Крис се обърна към мен. – Ради е свободна обаче, може да се дойде с руската ви компания.

Поклатих глава в знак на отказ, изобщо не исках да се виждам с Владимир, дори това да означаваше, че ще пропусна среща с Фьодоров.

- Да, направо да идва. Тъкмо да има повече храна за мен, защото ако беше дошъл ти – щях да си остана гладен.

***

- Защо ме накара да дойда? Сега Дмитрий пак ще каже, че го следя.

Кристиян се засмя.

- Стига и ти, той се шегува с теб, а пък и го погледни от хубавата страна – ще общуваш свободно на руски и ще се отпуснеш. Поне веднъж да си прекараш добре.