Риск

7

Алек ми обясни, че неговата стая и на Мариян са на първия етаж, на втория я са моята и на Чък. Само първия етаж имал кухня, а втория има кът за сядане и огромна библиотека, на моята аз съм държала. Това беше успокояващо, че и преди и сега обичам да чета. Показа ми къде се намира неговата стая и тази на Мариян, после тръгнахме към втория етаж по вътрешното леко извито стълбище. Първият и вторият етаж не ги делеше врата. Алекс ми обясни, че предимно аз съм аранжирала втория етаж, а Чък ми е позволил освен неговата стая, за която е казал, че нямам достъп освен, ако той не ме покани, което нямало да се случи.
Втория етаж наистина беше много уютен можех да прекарам часове само седейки, нюансите на мебелите и стените бяха в топли слънчеви цветове, имаше цвета разположени с огромната стая. Забелязах 4 врати и попитах:
- Защо има четири врати при положение, че живеем тук само аз и Чък?
Не знаех, че Чък ни е последвал докато не чух да ми отговаря.
- Ако дойде нов в екипа трябва все пак някъде да го настаним, на първия етаж също има още две стаи, така че не е задължително да е при нас.
Погледнах му и му кимнах, той влезе в стаята си без повече думи.
- Не му обръщай внимание, той е такъв. Хайде нека ти покажа и твоята стая.
Моята стая се намираше срещу стаята на Чък, Алекс отвори вратата и ме приветства вътре. Огледах се и определено ми хареса не беше отрупано с мебели, но определено не беше войнишка стая и тази стая беше уютна. Имаше телевизор, настолен компютър, отново библиотека пълна с книги, четец за книги оставен през компютъра, леглото не беше малко беше на нормална спалня, а до леглото имах люлеещ се стол, в който се влюбих на момента. Отидох и се настаних в него и простенах от удоволствие, беше удобен, много удобен и ми пасваше идеално.
- О този стол ти беше любим, както гледам и в момента си го харесваш. - каза Алек с усмивка на лице.
- Влюбена съм в него. Това ли е всичко, което трябваше да ми показваш, защото не че те гоня, но наистина искам да поспя.
- Всъщност не има още нещо, което искам да ти покажа, но искам да знаеш, че това го знаем само ти и аз и така трябва да си остане.
Той отиде до библиотека погледна ме и с този поглед искаше да каже имай ми доверие, на свой ред аз му кимнах. Той опипа секцията и след минута тя леко се открехна колкото да мине един човек. Аз зяпнах от почуда.
- Този тунел води до моята стая. Двамата държахме да го имаме, защото преди са ни предавали, а и искахме ако някой е в опасност да може да стигне до другия бързо. Истината е че не винаги сме го ползвали само за опасности, понякога просто сме искали да си поговорим без цялата къща да разбира и сме го използвали, когато някой е бил тъжен и има нужда от приятелско рамо. Кодът да си сигурна, че съм аз е три почуквания изчакване и едно почукване, твоя е същия.

Думите предавали се забиха в главата ми, но не бях сигурна, че точно в момента искам да говоря по тази тема. Това, както и разговора с Мариян ги сложих в папка утре. Е бая неща ми станаха за утре, а дори не знаех, дали след тренировките ще съм в състояние да вървя, а камоли да говоря на такива теми, но все някой ден това утре щеше да дойде.
- Трябва ли да знам за някой друг, който не си спомням?
- Не знам, Диди. Една година не се бяхме виждали, работеше в Русия за КГБ помагаше им в някакъв случай, като анализатор, но повече не знам. Върна се от там и след два месеца изпи серума. Знам само че беше свързано с нашия случай със серийния убиец, но не искаше нищо да споделяш. Върна се променена, не в лошия смисъл на думата. Беше по усмихната, по спокойна, понякога те чувах да говорил с някой по телефона, но не ми каза с кой и аз не исках да те притискам щом не беше готова да споделиш. Знаех, че вероятно си изградила приятелства там, но истината е че ревнувах от тези приятелства, свикнал бях винаги аз да съм единствения, който си допуснала толкова близо до себе си, ме да знае всичките ти страхове. През тази една година няколко пъти се прибра за кратко и постоянно се чувахме по телефона, но не ми споделяше нищо, което става около теб. По гласът ти разбирах, че си добре и повече не ми трябваше. А сега те оставям да си починеш утре ще е тежък ден. Лека нощ и не забравяй три почуквания пауза и едно.
Той излезе и ме остави сама в стаята ми, аз още седях на любимия ми нов стол и размишлявах върху това, което Алекс току що беше споделил за Русия питах се дали някой знае нещо за там и стигнах до заключение, че трябва да попитам Мари за това, не исках повече непредвидени ситуации. Много вече ми се доспа и реших, че е време да се навдигна от стола и да се замъкна в леглото и да си почина. За това и точно това направих.