Риск

31

Чух звук и се събудих. Видях Мариян да влиза беше замислен и обикаляше пред мен. Не му казах нищо, явно водеше някаква вътрешна борба. Обърна се към мен, гледаше ме дълго преди да проговори.
- Ако те освободя ще тръгнеш ли с мен?
- Да. - излъгах аз.
- И няма да избягал веднага, след като тръгнем?
- Няма.
Той още ме гледаше и тогава видях, че теши да ме освободи. Не му казах и нямаше да кажа, че си спомням всичко. Той започна бавно да сваля първо от краката веригите, наблюдаваше ме, но аз не помръдвах, после свали от ръцете ми. Държеше ме под око, за това и не направих нищо, защото в момента той имаше предимство, а и бе ми вярваше напълно. Подаде ми ръка да стана, аз в хванах и се изправих, залитнах леко, а той не задържа на крака.
- Не бързай, дай си време да спре да ти се вие свят.
Точно това имах намерение да направя, но после щях да се боря. Той започна да ми помага, да се раздвижа. Бях по - скоро раздвижена отколкото показах. Както предполагах, той не изчака напълно да се съвзема, за да не мига да го нападна. Беше умно от негова страна, но аз бях напълно готова да го нападна. Изчаках докато излезем от стаята, защото не знаех дали сме сами или трябваше да се изправя и пред други, нямах силите да се справя с повече от един човек. Той ме поведе по тесен коридор, мазилката по стените падаше аз се оглеждах, като внимавах да не забележи. Не видях никой освен нас, изчаках да ме изкара на вън, слънцето печеше ярко предполагам, че беше към обяд. Видях, че на колана си има нож, не беше пистолет, но всичко вършеше работа. Изчаках очите ми да се приспособят към слънцето и тогава се спуснах и взех ножа от колана му. Той ме погледна изненадан и тогава започнахме да се боричкаме. Опитах се да го наръгам без значение къде, но той отбиваше всеки мой ход. Изкарах се по - бързо отколкото предполагах, скоро трябваше всичко да приключи или аз, или той. Той взе надмощие и ме притисна към земята, като беше от горе ми и насочи ножа към сърцето ми, щеше да го забие. Видях колебанието в очите му и точно, когато ножа се насочваше все по - близо до тялото ми чух изстрел. Мариян падна върху мен, някой го избута и видях Виктор, той ме погледна бързо и насочи оръжието към главата на Мариян.
- Недей, не го убивай! - извиках аз.
Виктор ме погледна все едно виждаше непозната, но не изстреля фаталния куршум. Алекс се спусна към мен и ме прегърна, започна да плаче и да ме опипва. Виктор влачеше Мариян към Чък и го откараха някъде. Дълго време Алекс не държеше в прегръдката си и плачеше, аз плаках заедно с него.
- Как ме намерихте?
- Това беше последното място, за което предполагахме тръгнахме и ви видяхме в схватка. Добре ли си?
- Бях наръгана с нож от Сиси, но ако не беше Мариян щях да съм мъртва. Раната се беше инфектирала, той ме лекуваше през това време.
Чък и Виктор бяха се върнали и слушаха това, което обяснявах на Алекс.
- Ния? - попитах аз.
- Не сме я намерили, имаше още една жертва имаме още време да я намерим. - каза Чък кратко.
Отидохме в къщата, там ни чакаше Мери, всички се събрахме на п- образния диван. Разказах им какво е станало, без все още да кажа съвсем умишлено, че си спомням всичко, а те ми разказаха какво е станало докато ме няма. Погледнах Чък и той ме гледаше.
- Чък сещаш ли се номера, който ти дадох?
Всички гледаха учудено, в първия момент и Чък не разбра, а после на лицето му се появи широка усмивка, Чък беше умен и разбра защо го питам по този начин, знаеше, че си спомням, но другите не трябваше да разбират все още. Той дойде и ме прегърна, а всички седяха вцепенени не знаеха какво става.
- Чък, знам че си добър в компютрите трябва да намериш един човек. - той кимна - Казва се Тереза, не е от българските служби славянка е, но не е от КГБ, владее руски до съвършенство, така, че със сигурност има връзки в Русия и определено и в България!
Той отиде в стаята си да търси информация.
- Тереза ли? Онази, която беше при Димитрий, с която не се разбирате? - попита Виктор - Тя какво общо има?
- Мисля, че може да има информация и да помогне. - отвърнах аз, спестих това, че информацията я знаех аз, а тя ми трябваше за помощ.
Чък се върна скоро и ми подаде листче със записан телефонен номер, веднага го набрах и чух гласът на Тереза.
- Здравей, Тереза скоро да си имала забивка?
Всички гледаха странно и се чудеха дали съм луда, но по този начин и казвах, че си спомням случката в самолета.
- Добре дошла, досаднице!
- Имам нужда от помоща ти.
- Защото трябва да ти помагам?
- Защото си пет от пет, а знаеш, че някой са десет от десет.
Тя започна да се смее