Риск

26

"Мина една седмица след целувката и двамата не споменахме повече за нея. Знаех, че си спомня, но предпочиташе да не говорим, а това ме устройваше. През тази седмица аз имах разговори с всички членове на екипа. Всички от екипа си имаха своята тъмна страна, както всички нас, но ми беше трудно да открия тъмната страна на Сергей или я прикриваше добре с мили и сърдечни усмивка, или беше единствения човек на тази планета без тъмна страна. Ваня ме извика в кабинета си и ми каза, че ми дава седмица почивка да обмисля какво сме говорили с екипа му, като ми позволи да се прибера в България, но ми е забранено да споделям каквато и да е било информация с екипа ми. Събрах си нещата, всички дойдоха да ме изпратят и ми пожелаха да се пазя.
- Скоро ще се видим, мила моя. - каза Сергей и ме прегърна сърдечно.
Изпратиха ме до колата, която ме отвози до летището.
Когато се прибрах Мариян и Алекс ме чакаха на летището. Мариян ме прегърна, а аз отръпнах на прегръдката му, но когато посегна да ме целуне се дръпнах. Отидохме в къщата и както много минах през тайната врата и отидох при Алекс. Бях разтроена, той веднага разбра, познаваше ме и щом не бях почнала да споделям значи не исках да споделя, за това и не ме попита. По - късно същата вечер отидох и почуках на вратата на Мариян.
- Трябва да поговорим. - беше първото, което казах, като отвори вратата.
- Добре, влизай или искаш да излезем?
- Нека отидем в гората да се разходим и да поговорим.
Той се съгласи, облече си яке и тръгнахме на разходка само двамата.
- За какво искаш да поговорим?
- Мариян не знам как да започна, но държа на теб и искам да съм откровена. Целунах член на екипа в Русия и не мога да кажа, че го направих по погрешка. Няма да моля за прошка, защото осъзнах, че не сме един за друг. Обичам те, но предполагам повече като приятел. Ти не заслужаваш това, заслужаваш истинска любов, някой който ще те обича със сетния си дъх. Нямам връзка с този човек и не знам дали някога ще имам, но трябва да се разделим. Обичам те и бих искала да останем приятели, но ще те разбера ако не искаш.
Той беше шокиран от чутото седеше и ме гледаше, прикриваше всичките си емоции, за това ми беше трудно да определя, колко е наранен, а не исках да го анализирам. Вървяхме още известно време в мълчание, а аз му давах времето да осмисли информацията, когато най - накрая той проговори:
- Добре, разбирам те. Не искам да казваме все още на другите членове на екипа за раздялата ни, за сега ще си остане между нас. Ако решиш, че отново искаш да сме заедно аз ще те чакам, до тогава си оставаме приятели.
- Не искам да чакаш, искам да си щастлив!
- Това не зависи от теб, аз решавам какво следва с живота ми и ако съм решил да чакам, това и ще направя!
Разбирах го и повече не повдигнах въпроса, повървяхме още малко и се прибрахме в къщата и се надявах останалите членове да не разберат промяната между нас.
Седмицата мина бързо повечето време бях с Алекс, той беше помолил Мари за няколко дни отпуск и отидохме на планина, играехме игри, карахме ски, но времето ми свърши. Докато тръгнах бях решила, че трябва да опозная Сергей по - добре и да открия тъмната му страна.
Дойде деня, в който трябваше да тръгна отново за Русия, а целия екип ме изпратиха до летището. Мариян не прегърна, но не посегна да ме целуне, Алекс ме хвана в мечешка прегръдка, която много обичаш и ми заръча да се пазя, дори и Чък се опита да не прегърне.
Върнах се в Русия, а когато влязох в къщата разбрах, че има мисия. Трябваше да следим някой. На другия ден трябваше да облека официална рокля и да отидем в изискано заведения за танци. Вечерта, когато се подготвях за сън, някой почука на вратата ми беше Сергей.
- Здравей. - казах.
- Здравей беше си забравила книгата на масата, прибрах я докато се върнеш, за да ти я дам.
Изкара книгата и ми в подаде беше любовен исторически роман, един от любимите ми.
- Много ти благодаря, Сергей обичам тази книга и щях да съм тъжна да я загубя.
- Да бъда откровен, потърсих книгата на руски език и прочетох и двете части. Не очаквах да харесваш такъв тип книги.
- Защо?
- Защото са романтични, по - скоро очаквах да харесваш криминалета.
- Обичам "Шана" от както се помня и често я чета. Знам я на изус, но си я препрочитам често.
Той кимна и ми подаде книгата, а след това се обърна и отиде в неговата стая.
На другия ден разбрах, че ще имам партньор, с който щяхме да играем двойка, а това се оказа Виктор. Бяхме готови и потеглихме към заведението, за да следим човек заподозрян за изтичане на класифицирана информация.
Седяхме в заведението повече от тридесет минути, но всички почнаха да ни поглеждат скришом, чух в ухото си.
- Това е заведение за танци, ако не си вдигнете задниците в страстно танго ще събудите подозрение, а и го играете двойка. - гласът беше на Анастасия.
И двамата го чухме, Виктор се изправи и ми подаде галантно ръка поех я и се впуснахме в танц. Забелязах човека, когото трябваше да следим и точно, когато се обърнах видях, че Виктор ме гледа средоточено, аз също го погледнах. Потънах в зелените му очи, забравих къде се намирам, за какво бяхме дошли, останахме само двамата тогава той не целуна, целувката запали всяко кръстче с мен, беше огън бурен и не погасим, от онези, които ги гасиш, а те отново се разпалват. Чух изръмжаването на Виктор и ме придърпа още по - близо към себе си и тогава чухме:
- Браво на вас, вече никой не се съмнява. Добре го изиграхте. - каза Настя.
Аз и Виктор се дръпнахме един от друг леко стреснати, какво се беше случило, това не беше планирано. Огледах се за човека, който трябваше да следим, видях го че отива към тоалетната, дадох знак на Виктор, че тръгвам след него. В коридора пред тоалетната нямаше хора, леко надникнах в тоалетната и там нямаше никой освен човека, който ми трябваше. Влязох вътре и заключих, но преди това казах на Анастасия къде отивам и че ще го хвана. Той ме видя и се усмихна доволно.
- Забелязах те на сцената, бързо си се отегчила от партньора си по танци, явно искаш истински мъж. Ела захарче.
Как мразех такива мъже, но си залепих най - изкупителната усмивка, на която бях способна. Пристъпих близко към него, не защото ми беше казал, а да скъся разстоянието.
- Захарче имам един въпрос и ще те помоля да отговориш.- казах аз.
- Всички отговори на света ще ти дам.
Хвана ме за гърдата грубо, а аз се засмях и прошепнах в ухото му.
- На кого даваш класифицирана информация?
Цялото му изражение се промени, опита се да ме удари, но аз бях подготвена. Бях изкарала по - рано пистолета прикрепен към бедрото ми и го насочих към ръката му и стрелях. Тогава нагълтаха Виктор и Сергей, гледаха странно скимтящото захарче на земята.
- Какво за бога стана, защо не е в несвяст, а с куршум в ръката? - попита Виктор.
- Еми ръката му беше много настоятелна. - обърнах се към скимтящия мъж - Бали така захарче, следващия път питай преди да пипаш.
Сергей избухна в смях, Виктор удари захарчето, а той изпадна в несвяст.
- Ти си била много избухлива жена, никога няма да те докосна без позволение. Възможно е да получа някой куршум. - пошегува се Сергей.
- Бъди сигурен в това. - казах аз и пак се засмях.
- Ако сте приключили с любезностите трябва да изнесем палавото момче от тук за разпит.
Аз и Сергей му помогнахме да го замъкне към буса и тръгнахме. Разпита не продължи дълго, голямото лошо момче бързо изпя всичко пред Апостол и определено трябваше да призная, че Апостол беше един от най - добрите в разпитите, които бях виждала.
Вечерта, когато си легнах не мижех да заспя дълго време мислех, за тази целувка и какво събуди в мен. Бях сигурна, че и Виктор го усети. Станах, не си направих труда да се преоблека, останах си по нощница и отидох до неговата стая, почуках той явно също не спеше, защото отвори веднага."