Риск

8

Бях заспала сравнително бързо и имах сънища някой ме целуваше по вратът с плам и желание, но това беше единственото, което си спомнях.
Чух почукване на стаята си и станах да видя кой е. Отворих вратата и пред нея седеше Чък, огледа ме от главата до петите без капка свян, че бях още по пижама.
- Приготви се и след това тръгваме към дупката, ще видя днес до колко можеш да стреляш.
- Защо ти, а не някой друг?
- Защото освен теб преди аз бях най - добрият стрелец и ако не ти е приятно се спасявай! - е върна ми го от снощи, трябва да му го призная беше в точния момент.
Повече нищо не каза, завъртя се и тръгна към стълбището водещо към първия етаж. Денят ми май се очертаваше много интересен. Върнах се отново в стаята и затворих вратата, потърсих дрехи и се облякох възможно най - удобно. Вързах косата си на висока опашка, за да не ми пречи по време на тренировките и бях готова за потегляне към неизвестното.
Всички пътувахме заедно в колата, Мариян седеше до мен и ме поглеждаше от време на време, аз му се усмихнах леко. Не след дълго вече бяхме паркирали пред сградата и казах на другите, че искам да говоря с Мери първо, а после ще отида в залата за стрелба, след като ми обясниха къде се намира. Спомнях си идеално как да стигна до кабинета на Мери, когато бях пред него почуках на вратата.
- Влез. - каза Мери.
Отворих вратата и влязох вътре, дори и да беше учудена да ме види по никакъв начин не го показа и ме изчакваше да кажа защо съм там.
- Здравей, исках да ре питам нещо.
- Давай, стига да мога да отговора ще го направя.
- Какво е станало в Русия и защо съм била там?
- Ще те разочаровам не знам много, но когато се свързаха с мен искаха точно теб като анализатор, имаха някакви съмнения за къртица в техния екип, а членовете им бяха заедно от твърде много години и си имаха доверие и не смееха да се обвиняват един друг. Казаха, че може да е свързано и с нашия случай за серийния убиец. Това е, което знам какво е ставало там, дали сте открили човека не знам. Знам, че имаше малък напредък с нашия случай, но не искаше да споделяш докато не си сигурна, а след това знаеш беше застрашен живота ти.
Значи и на Мери не бях споделила. Щом не бях споделила на Мери и Алекс много ме съмняваше на друг да съм споделила, но щях да питам и Мариян, не знам дали си е спомнил всичко, но щях да питам. Благодарих ѝ и се запътих към залата за стрелба, е която ме чакаше задника или Чък, както се казваше. Не след дълго стигнах до залата, Чък вече стреляше и Боже определено това момче беше добро, никога не пропускаше и винаги целеше където поискаше. Не издадох звук, за да не го разконцентрирам, но той вече ме беше усетил направи знак да се приближа. Отидох до него подаде ми пистолет в ръката, който беше разглобен, той взе също на разглобен пистолет.
- Ще ти покажа как се сглобява, а след това искам ти да сглобил своя и след като го направиш, ако въобще успееш, ще преминем към стрелба.
Той почна да сглобява пистолета, усетих, че умишлено го прави бавно, знаех подсъзнателно, че може да го сглоби много по бързо от това, което правеше. Гледах внимателно къде слага всяка част и се опитвах да запомня всичко, защото определено не исках да се изложа още в началото. Когато го сглоби повдигна вежда и не погледна, това желе знам да започвам аз. Погледнах всичките части и се чудех дали днес щях да успея да сглобя пистолета, нямаше да разбера ако не започнех. Затворих очи поех дълбоко въздух и извиках спомена за това, което той направи стъпка по стъпка. Посегнах към първата част и почнах бавно, много по бавно от него да сглобявам. Чък си доби вид на незаинтересован, но следеше всяка мое движение и това до някъде го издаде, че имаше надежда да се справя, той искаше да се справя, колкото и да не си признаваше. Почти бях готова и мисля, че успях да се справя, но последната дума имаше той, ако не бях го сглобила правилно щях наново да започна и докато не го направех нямаше да стрелям, в тези указания беше съвсем ясен. Мислех, че съм готова и му подадох пистолета, той почна да го оглежда от всяка страна, натискаше отделни части, а аз бях притаила дъх и чаках присъдата си. Когато свърши с огледа кимна.
- Добре успяла си, явно фотографската ти памет още функционира, както трябва хайде сега да видим ще уцелиш ли мишената, сложи слушалки и хубаво ги притесни към ушите. Първо стрелям аз, където уцеля искам на твоята мишена да уцелиш същото място.
Той вдигна пистолета и го насочи към мишената от неговата страна и оцеля главата, точно в средата на челото. Тогава направи знак да стрелям. Вдигнах пистолета и исках да не се проваля, исках да докажа, че мога да стрелям. Затворих очи исках да почувствам тежестта на пистолета отворих очи и се прицелих. Пистолета стана част от ръката ми, не усещах тежестта му, а просто го усещах, като продължение на ръката, все едно винаги е бил в ръката ми той беше част от мен, а не нещо, което държа. Прицелих се и стрелях и още преди куршума да достигне мишената знаех, че съм успяла, аз можеше да не си спомням, но явно тялото ми си спомняше как се стреля. Уцелих моята мишена точно където беше уцелил неговата Чък. На лицето ми изникна огромна широка усмивка, а той само кимна.
- Нещо ще ти стане ли ако поне изглеждаш доволен или поне намек за усмивка?
- Защо да се усмихвам преди сглобяваше пистолети много по бързо и за това време, в което натисна спусъка вече да беше изстреляла три куршума право в целта?!
О този човек е невъзможен наистина, знаех че е прав ама той едва ли е забравял всичко научено, само за да го учи наново. Не мисля, че е справедлив към мен.
- Знаеш ли не си справедлив с мен! Загубих паметта си, дори не си спомням как да хвана оръжие, но стрелях и уцелих.
- Първо не си загубила паметта си, а сама избра да изпиеш този серум и да не си спомняш в момента е само, защото ти така реши. Второ животът не е справедлив и ако си го забравила скоро ще си го припомниш.

Е беше ме издразнил много и реших да замълча. Стрелях там където и той и улучвах, само веднъж пропуснах, естествено Чък натърти, че ако бях на мисия вече съм щяла да бъда мъртва, заради този пропуск. До обяд вече бях огладняла и Чък реши, че сме приключили и трябва да отида при Алекс и Мариян където тренирали ръкопашен бой да проверят уменията, както на Мариян така и моите. Не бях говорила с Мариян и не знаех дали се справя добре, което не беше много мило от моя страна. Чък ми беше обяснил къде се намира залата и аз се запътих към нея, като си бях взела един кроасан и го изядох по път към залата. Лесно намерих Алекс и Мариян те още тренираха или по - скоро Алекс сритваше задника на Мариян, но ми беше забавно, макар, че предполагам след малко щяха да бият мен. Когато спряха ме забелязаха само ми кимнаха бяха изморени, за да говорят с мен. Алекс отиди да си вземе вода от хладилника и почна да пие, Мариян ми се усмихна и седна на земята.
- Готова ли си да ядеш бой? - попита Алекс.
- А имам ли избор?
- Боя се, че нямаш. Първо упражнения, после ще стигнем и до същинската част.
Упражненията бяха коремни преси, лицеви опори, скачане на място, прескачане на препядствия и куп други неща, когато ми каза да пия вода и да се захващаме вече бях толкова изморена, че не бях убедена, че можех да седя правя, а да не говорим за спаринг. Това обаче Алекс не го отчете и почнахме боя, е не очаквах да ям толкова бой от момче и то от него, но реалността беше, че ме преби от бой, защото не бях тренирала една година.
- Беше сравнително добре, малко тренировки и за нула време ще влезеш във форма.
Това беше най - голямата лъжа, която бях чувала. Изсумтях и въобще не беше нито прилично, нито женствено, но това не ме интересуваше бях изморена и пребита.
- Да, определено си ласкател, но тренировката, ако така мога да нарека боя, който ядох беше ужасна и ти го знаеш отлично.
Той се засмя и ме потупа по гърба. Мариян беше останал там през цялата тренировка или по скоро моето унижение и не беше обелил и дума.
- Алекс аз имам ли кола тук?
- Имаш да, защо няма ли да се прибереш с нас?
- Не, няма. - обърнах се към Мариян - Искаш ли да се прибереш с мен, искам да поговорим.
Той ме погледна учуден, явно не очакваше, че ще искам да говоря с него, е явно грешеше както се казва "Чести сметки, добри приятели." Аз исках да се изясним, да разбера дали си спомня нещо от преди една година. Така, че щяхме да говорим, дори и на сила да го вкарам в колата. За мое щастие не се наложи да прилагам насилие, за което не съм сигурна, че имах сили.
- Да, няма проблеми ще тръгна с теб.