Риск

29

"Излязохме от тоалетната, а една стюардеса ни погледна подозрително.
- Сестра ми имаше нужда от женски принадлежности и да видя дали не се е изцапала, защото днес има среща с поредната забивка. - казах аз.
Тя не каза нищо, а ние тръгнахме към местата си. Убиецът стана да седнем, но забеляза нещо по нас, бяхме забравили да погледнем в огледалото. Той стана и тръгна, ние почти веднага тръгнахме след него. Той ни забеляза и тръгна да бяга към багажното настигнахме го, докато бягахме аз сглобявах моя пистолет, а временната ми партньорка вече вадеше нейния. Тя се прицелваше в него и точно тогава усетих турболенция. Избих пистолета от ръката ѝ.
- Ти сериозно ли, отново?
- Имаше турболенция, ако не забеляза и освен него щеше да убиеш всички в този самолет, ако не успееше да го уцелиш!
- Мога да стрелям глупачке! - каза тя.
- Ако още веднъж ме наречеш глупачка, изстрелът ще бъде в главата ти! Може да можеш да стреляш, но трябва да си сигурна!
Докато ние спорихме той се измъкна с няколко крачки, а ние го последвахме, не че имаше къде да отиде, докато не кацнехме, но до тогава той трябваше да бъде заловен. Той изкара оръжие и стреля към нас, куршума се заби с куфар, за щастие на всички в този самолет. Партньорката ми изкара оръжие.
- Колко си сигурна, че ще уцелиш от едно до десет при тази турболенция?
- Ще уцеля!
- Миля, че се надценяваш, дай аз да стрелям добра съм в движещи мишени.
- Ти какво да не казваш, че аз не съм добра! - извика ми тя.
- Може би си добра, но не съм убедена!
- Моля? - извика тя.
Не знам защо, но ми харесваше да я дразня, така като гледам и на нея и харесваше да дразни мен. Бяхме квит. Тя стреля и точно тогава имаше друга турболенция и той падна, а куршума се заби в аварийният парашут.
- Ясно пет от десет! - казах аз.
- Ти усети ли, че куршумът летеше към него, ако не беше турболенцията щеше да е по очи на земята.
- Е той и сега е по очи, но жив и здрав, ако трябва да сме точни.
Тя завъртя очи и ми направи знак да стрелям аз.
- Искам да сляза жива от този самолет досаднице и ако повече никога не те видя, няма да се разсърдя.
- Повярвай, не искам да те виждам и аз.
Изчислих турболенцията и се прицелих, изпуснах дъха си и натиснах спусъка. Уцелих го, не знам беше ли мъртъв, но беше уцелен.
- Уцелих го, ако не беше съсипала авариен парашут до сега щеше да е уцелен, госпожице перфектна.
- Явно ти се мислиш за такава, а сега идвай да го видим дали е жив.
Беше жив.
- Дали да не го убием, все пак е убиец на деца.
- Харесва ми как мислиш, но ми трябва жив, може да има отвлечени сеца държани в плен. - каза тя.
- А дали след това не искаш да ти помогна да заровим труп? - попита аз.
- Знаеш ли не искам повече да те виждам, но това предложение е изкушаващо.
- Е?
- Не, трябва ми жив. Какво беше това за бройката, за бога?
- Еми компенсация за силния юмрук. - казах аз.
Тя започна да се смее, после спря и аз я погледнах.
- Как се казваш? - попитах и видях, че се зачуди дали да ми каже истинското си име или да ме излъже, в крайна сметка вдигна ръце.
- Какво пък повече няма да се видим. Тереза, така се казвам.
- Диана.
- Е, Диана повече не ми се пречкай в краката никога.
- Имаме сделка и аз не изгарям от желание да те видя!
Отидох към мястото си, а тя извади телефон да набере някой. Скоро кацнахме и аз св запътих към тоалетната на летището. Измих си лицето със студена вода и когато се погледнах в огледалото видях огромна синина на скулата си. Започнах да се смея, да мацката определено удряше силно. А сега вече трябваше да видя Виктор и да хванем друг убиец, да намеря предателя в моя екип. Бая работа за жена с посинена скула. Излязох усмихната от тоалетната. Реших, че по - често трябва да пътувам по този начин, интересни запознанства завъждах."