Риск

15

Отидох в кабинета на Сиси, а тя ме чакаше. Говорихме, отново ме разпитваше дали си спомням нещо и аз и казах, че не си спомням повече от предния път. Тогава поговорихме за това, ме съм припаднала и стигнахме до извода, че е защото явно съм познавала от миналото си Виктор и е дошло, като шок за мен и това е реакция на мозъка ми. След, като приключих със Сиси отидох при екипа да тренирам имаше още много да наваксвам, Виктор тренираше с Алекс спрях да ги погледна, защото не знаех уменията на Виктор, явно това си беше моя грешка за това, че не бях питала. В момента се биеха, това, което ми направи впечатление е ме и двамата бяха добри и май никой не си пестеше ударите. Чък стреляше с пистолет, а това го умеех запътих си директно към Мариян.
- Един спаринг? - попитах с мила усмивка.
Той ми се поклони най тържествено.
- Заповядайте мадам, рядко чувам от жена, че иска да се бием.
Започнах да се смея с глас и той почна да се смее. Просто седяхме там и се смеехме един на друг, беше толкова спокойно и сякаш бяхме останали двамата, макар и заобиколени от други хора, когато спряхме да се смеем, едва тогава забелязахме, че всички се бяха втренчили в нас.
- Тук сме да тренираме все пак, но Мариян ако разказваш много мръснишки виц мисля, че искам да го чуя! - каза Алекс.
Показах му среден пръст и се засмях, обърнах се към Мариян с още по - широка усмивка.
- Хайде да се захващаме преди да са решили, че искат да ни бият.
- С нас двамата се съмнявам, че ще искат. Какъв стил искаш?
- Всякакъв. Хайде хубавецо сритай ми задника.
- Това е изкушаващо предложение и много двусмислено!
Засмях се и заех поза, все още бях с дънките, но ми бяха удобни благодарение на големия процент еластан в тях. Той започна първо да опипва почвата, а аз правих лъв киви движения, после започнахме да се нападаме. Мариян е много добър боец, беше ми много трудно да избягвам ударите му, особено, че сама бях казала всякакъв стил, е носех си последствията. Усетих, ме другите бяха спрели вече да тренират и ни гледаха, но бях средоточена в това да не ям много бой. Мариян парираше много добре ударите ми, бях нанесла няколко удара. Определено изядох повече бой, отвори ми се възможност да го ударя в корема и за масти от секундата реших, че ще е с ритник, успях да го ритна, но беше твърде силно и той падна на земята и се хвана за корема, а аз се притесних и се затичах към него, вдигнах блузата му и видях, че мястото ше посинее, почнах да опипвам за подутини, за мой късмет нямаше.
- Ако знаех, че ще ме опипваш така щях отдавна да ти позволя да ме ритнеш.
Аз се изчервих и му казах, да си затваря устата. После погледнах към екипа и помолих да ми донесат лед ако има, но Мариян каза, че нищо му няма и ще си вземе сам. Помогнах му да се изправи, а когато се обърнах забелязах, че Чък и Виктор си заминаваха и бяха на значително разстояние от нас. Помогнах на Мариян да стигне безопасно до леда и го оставих, за да подготвя нещатната си и да си тръгна от дупката. Когато влязох в кабинета си видях, че Мари ме чакаше.
- Извинявай, че те безпокоя, но имам молба към теб.
- Кажи.
- Не си спомняш, но аз имам дъщеря, а преди тя много те обичаше, всъщност още те обича. От една година постоянно я лъжа, но виждам, че е тъжна дали ще можеш да дойдеш някой ден само за малко? Разбива ми сърцето да я виждам тъжна, а тя си мисли вече, че не я обичаш.
Виждаше се, че и коства много да ми го каже, но аз бях трогната, защото тази жена щеше да ме допусне до дъщеря си, не само да ме допусне тя го искаше. Ядосах се на себе си, че не си спомням, ако си спомнях една малко момиченце щеше да е щастливо.
- Разбира се, че ще дойда. Утре евентуално добре ли е?
- Да, благодаря ти не знаеш колко много значи това за мен и колко ще е щастлива Ния, когато те види. Задължена съм ти, а сега те оставям да си почиваш и между другото може да не си спомняш всяка част от обучението си, но се справяш перфектно. Гледах те на тренировките наистина тялото ти си спомня всичко.
Не очаквах да ме е гледала мислех, че по цял ден се занимава с документации и няма време за нас, но явно е намерила време. Едно вътрешно гласче се обади в мен, че тя може да е предателя, но не исках да го слушам. За жалост имах доверие на всички и за мен нямаше причина да се съмнявам в тях. Ако някой ми дадеше повод щях да се усъмня, но до тогава нямаше да ги подозирам и да ги следя. Чух звука на телефона си за получено съобщение и отидох да проверя имах две съобщения първо отворих това на Чък
"Аз ще прибера Виктор.". Засмях се точно, кратко и ясно точно в стила на Чък, а виторого беше от Диляна
"Какво става с теб, никаква не звъниш и не пишеш? Жива ли си?". Засрамих се толкова бях погълната от работа и от новият си стар живот, че забравих за нея, а тя беше много близък човек и страшно много държа на нея. Скълъпиха извинение и обещах да се видим скоро и че имам много да и разказвам.
Запалих колата си, всички бяха тръгнали вече тръгнах по познатия път. Не след дълго се прибрах и видях, че в кухнята се вихрят Чък и Виктор.
- Чък знам, че си перфектен готвач ама от кога допускаш някой друг в кухнята?
- От днес.
- Надявам се да не останем гладни!
- Хайде обиждаш ме, мога да готвя и не си справедлива към мен. Когато си спомниш, ще ми се извиниш, защото ще се сетиш колко перфектно готвя и как всяка хапка е оргазъм за езика!
Почнах да се смея, май всички бяха в странно настроение днес. Само им махнах и се запътих към втория етаж, до мен долетя гласът на Чък.
- Хайде, господин Оргазъм разбъркай лука иначе ще загори и втори път няма да припариш и на метър до кухнята.
Почнах отново да се смея и се запътих към стаята, да си взема един душ и да се върна при тях. Когато слязох направих салатата под зоркия поглед на Чък, чувствах като ученичка пред срочни изпити, за мое щастие не ми се накара, явно се бях справила с една салата. Започнахме всички да сервираме масата и седнахме да се храним. После решихме, че трябва да си спазим традицията за филми този път спечели Виктор, така че той избираше филма. Той избра Мистър и Мисис Смит. Беше хубав филм, гледала го бях много пъти. Седнах до Мариян на дивана, а до мен Алекс. Филма започна и аз го гледах, но по някое време съм заспала и сънувах.
"Бях на мисия и танцувах танго, трябваше да наблюдавам някого, но човека пред мен отнемаше цялото ми внимание, не можех да се средоточа, той беше невероятен танцьор, а ръката му, която лежеше на кръстът ми изгаряше пътека. Цялата пламнах от желание, но не беше нито мястото, нито времето. Успокоих се мислено, че вечността е пред нас и още малко и щях да бъда в обятията му цяла вечер. Усетил бе желанието ми и чух леко изръмжаване в ухото ми, което възпламени части, които не предполагах, че могат да се възпламенят."
Събудих се стресната от съня, бях положила глава на рамото на Мариян, а всички гледаха филма, който беше към края си, когато филма свърши се извиних и веднага тръгнах към стаята си. Дълго време не можах да заспя мислех за съня си и желанието към мъжа. Утре щях да питам за тази мисия, щях да помоля Алекс или Мариян да пътуват с мен, за да ги питам.