Риск

30

"Когато видях Виктор му се хвърлих на вратът, той не прегърна силно. После ме бутна и видя синината на скулата му. Лицето му се промени от щастливо в яростно.
- Какво ти се е случило, за бога? Кой ти го направи? - попита той.
Започнах да се смея с глас, когато отново се сетих за Тереза, а той не гледаше странно. Горкият сигурно ме мислеше за луда.
- Интересно запознанство завъдих в самолета, но това не е важното хванах един убиец, а това е спомен от приятелка, с която го заловихме.
- Интересно запознанство и приятелство!
- Нямаш си и на представа.
Продължих да се смея, а той вече беше решил, че съм луда. Повече не попита за синината, а и нямаше какво да кажа.
- Какво стана в България?
Качихме се в колата и шофьора потегли към базата.
- Ще ти разкажа, когато пристигнем. - беше закодирано послание, ме трябва да сме сами.
Той схвана намека и смени темата.
- Как мина с Мариян?
Погледнах го, не очаквах този въпрос и тогава осъзнах, че ревнува, но се опитваше да св прикрие.
- Какво да стане? Нищо не е станало не сме говорили много. Обещавам, когато отново отида ще кажа на всички останали.
- Не се притеснявай за това, дали ще им кажеш или не е без значение. Аз знам чия си и ти знаеш на кой съм.
- Знам.
Целунах го и се почувствах все едно съм у дома, нямаше значение дали съм в Русия или България просто трябваше да бъда с него.
- Виктор, когато свърша тук, какво правим?
- Как така какво правим? Идвам с теб, ще говоря с Ваня да идвам да виждам Анастасия. Знам, Дяволче, че няма да оставиш екипа си твърде са ценни за теб и не искам да избираш между екипа си и мен. Знам, че дори да избереш мен, рано или късно ще тъжиш за всичко останало там.
- Ти няма ли да тъжиш?
- Ако, Ваня ни позволи да се виждаме с Настя и позволи на нея да идва в България, нямам нищо против да те последвам и на край света.
- Ти дори не знаеш езика!
- Дяволче, в момента, в който разбрах, че ще идва българка го научих!
- Наистина ли? Научи го за толкова кратко време? - казах аз на български, а той на свой ред отвърна на идеален български.
- Научих го, макар, че имате много повече псувни от нас, скоро ще науча всички, но основните ги знам.
Останах учудена, никога не ми беше казвал, че е научил българския език, не беше далеч от руския, но определено се различаваше. Не говореше както повечето руснаци с изразен акцент, изразяваше се чисто, това значеше, че много в тренирал книжовен български. Когато стигнахме в базата се отделихме в стая само двамата, за да му разкажа всичко.
- Направихме това, което трябваше висулката се оказа, че липсва, имам къртица в екипа Виктор. Не знам кой е, трябва да се върна възможно по - скоро, за да разреша този случай.
- Не и сама.
Сергей влезе в стаята.
- Добре дошла мила моя.
- Добре заварила, Сергей. Как си?
- Добре. Ти? Как мина в България?
- Сравнително добре.
Той понечи да излезе аз пристъпих към него, а Виктор следеше всичко.
- Сергей сещаш ли се онази висулка на нощното шкафче може ли да ми кажеш от къде си я купил да си взема същата. Много ми хареса.
Веднага щом го казах усетих, че допуснах грешка. Щом имаше къртица в нашия екип значи знаеше, че знам за висулката. Той се обърна бях на една ръка разстояние от него сграбчи ме и притисна гърба ми към гърдите си, а в ръката държеше нож, който беше притиснал към сънната ми артерия, само малко по - силен натиск и всички щеше да приключи много бързо. Виктор държеше оръжие насочено към него.
- Виктор и двамата знаем, че няма да стреляш докато тя е в ръцете ми, това е слабост и винаги съм ти повтарял, че любовта е слабост. Ти мила моя - говореше в близост до ухото ми, но не изпускаше Виктор от поглед - си умна, наистина си умна. Не успях да те заблудя нали, не спираше да търсиш нещо нередно в мен. Не бях сигурен, че когато видя синджира се сети за случая тогава добре се прикри, но днес допусна грешка. Играта с теб ми харесва, ти си интересна и искам още да играя с теб. Искаш ли да видим кой ще оцелее накрая, ти или аз, аз или ти? Виктор пусни оръжието или ще видиш как и изтича кръвта на земята, а аз искам да си играя с нея още, но ако не го свалиш играта ще приключи тук.
Видях как Виктор бавно сваля оръжието, казвах му с очи да го вдигне и да стреля, но се страхуваше да не уцели мен. Сергей беше опитен агент, знаеше скоростта на всяко едно оръжие и мижеше да не завърти така, че куршума да е вътре в мен, но го предпочитах пред това да избяга. Виктор свали оръжието, а Сергей ме изблъска силни към мен и побягна, тръгнахме след него, но той изчезна от погледа ни много бързо, не мижахме да го хванем, провалихме се.
Разказахме всичко на останалата част от екипа му, тогава вече бях решила, това което следвах да кажа.
- Вижте трябва да се прибера в България и да открия къртицата в моя екип час по - скоро. Така ще помогна за хващането на Сергей, а вие между временно ще го търсите тук. Ще поддържаме връзка, рядко, но щом някой има информация, която може да ни доближи до Сергей ще казва на другите. За сега в моя екип мога да се доверя на един човек, докато не елиминирам още хора ще вярвам само на него.
- Идвам с теб! - твърдо заяви Виктор.
- Не, любов нужен си тук, ти си опитен, познаваш Сергей добре, трябва да си тук.
- Аз също не съм съгласна да си тръгнеш, Диана. Харесвам те, а и правиш Виктор добър и щастлив.- каза Настя
- Аз също те харесвам, Настя. Ще се видим скоро, а до тогава се пазете. - обърнах се към Апостол - Знаеш ли приличаш много на човек от моя екип, а той е единствения на който вярвам в момента, не се променяй никога.
Той кимна, а аз му се усмихнах. След ден тръгнах. Цяла вечер прекарахме с Виктор сами, не спахме въобще на другия ден звъннах на Алекс да ме посрещне от летището, защото всичко останало щеше да бъде съмнително. Разбрахме се с Виктор да провери всички места, които знае на Сергей.
Алекс ме посрещна и се прибрах. На следващия ден казах, че отивам да се разходя и веднага тръгнах към къщата, която ми показа Сергей, не знам защо не казвах все още на никой къде се намира. Той не беше там, не очаквах и да бъде. Върнах се обсъждахме с Чък дълго какво ще правим и как да стане, тогава той ни спомена за серума за забрава. Отхвърлих го, но се разбрахме, че до месец няма ли напредък ше го изпия.
Мина месец нито Виктор имаше напредък, нито аз. Губех надежда с всеки изминал ден и Виктор вече много ми липсваше исках са го видя, телефонните разговори не ми стигаха. Отидох в стаята на Чък.
- Ще изпия серума, ще изпие и Мариян, Алекс ще помоля да ме пази без да пие серум иначе ще е подозрително, а ти ще ни наблюдаваш о при първия сигнал, че Алекс в предател действаш, междувременно следиш действията на Мари, тя няма да ни остави без надзор.
- Рискован е планът ти, той може да не спре да убива.
- Тогава ще спрете серума и се връщам, но Чък той иска да играе с мен, а ако се изкарам от играта ще чака и дебне, докато не се върна, в момента, в който се върна ще започне пак. Когато се върна може да не помня всичко, Чък искам да си сигурен, че можеш да ми се довериш, не ми вярвай сляпо, бъди сигурен и тогава сподели с мен.
- Разбрано.
Казах на Мари, за серума тя не беше много съгласна, но щом щяхме да спрем убиец се съгласи. Алекс и Мариян се съгласиха също. Сега оставаше трудната част, трябваше да звънна на Виктор. Взех телефона и го набрах.
- Здравей, Дяволче.
- Здравей.
- Какво има, станало ли е нещо, гласът ти е различен?
- Имате ли напредък?
- Не.
- Виктор за известно време няма да мога да ти звъня, все още не съм открила предателя, а мина малко над месец. Намислила съм нещо, с което Сергей няма да убива и ти давам време да го откриеш, но през това време аз няма да го търся, оставям Чък да търси предателя.
- Какво по дяволите си намислила? Как така няма да се чуваме?
- Не мига да ти кажа, но когато мига ше се свържа с теб, обещавам любов.
Затворих и звъннах на следващия човек, който трябваше да кажа. Тя вдигна почти светкавично.
- Здравей, Анастасия слушай ме внимателно моля те много е важно.
- Слушам.
- Първо спри Виктор да дойде в България, ако искаш дори го завържи, но не трябва да идва в близката седмица, после дори и да дойде няма да не открие.
- Как така, какво става?
- Не мига да намеря предателя, а вие Сергей, много скоро той ше почне да убива, за това трябва да изляза от играта. Има серум, с който ше забравя всичко за известно време, трябва да се инжектира често, за да не си спомня. Ще забравя за теб, за него. Когато се върна в екипа ще получиш обаждане, моля те не си сменяй номера, колкото и време да е минало. Ще ти пратя местоположението на нашата база там ще ме откриете, не го казвай по рано, само след като получиш обаждане.
- Не мога, Диди. Как да лъжа Виктор, знаеш, че те обича ще се побърка, а аз ще знам всичко и ше го лъжа.
- За негово добро е моля те.
- Добре ще направя каквото мога.
След ден изпих серума и забравих всичко, но преди това направих запис, не споменах Виктор, защото знаех, че този запис ще се види от други хора, не можех да рискувам. Целия екип си мислеше, ме сме все още заедно с Мариян и оставих нещата така. Стисках палци да намерят Сергей колкото се може по - бързо, а аз да отида при Виктор."