Риск

17

Събудих се и в първия момент се стреснах къде се намирам. После постепенно се сетих, че бях заспала в стаята на Алекс, той не се виждаше никъде. Когато снощи дойдох да му се извиня бях забравила да оставя тайната врата леко открехната, така че се налага да изляза през официалната врата. Отворих вратата, но когато тръгнах към стълбището видях Мариян той се учуди.
- От къде идваш?
- Заспала съм в стаята на Алекс.
- Не те видях снощи да влизаш в неговата стая.
- Може би не сме се засякли или аз съм отишла по - късно, когато си си легнал.
Не изглеждаше сигурен в думите си, но не каза нищо повече по темата.
- Извинявай, за това, че не ти казах за писмата. Разбрах грешката си и повече няма да се повтори.
Той само кимна, забелязах, че още е сърдит и се надявах да му мине, беше ми неприятно да го гледам сърдит. Тръгнах към стаята си, когато изкачих стълбището видях Чък и Виктор на дивана седнали, отидох при тях и седнах между двамата.
- Искам да ви се извиня, че не ви казах за писмата и сигурно нямаше да ви кажа и за второто. Знам, че имате пълно право да се сърдите, но обещавам, че ще се опитам да ви споделям повече.
Чък преметна ръка през раменете ми, потупа ме леко.
- Аз съм свикнал, сравнително от скоро ми имаш доверие, но въпреки това не ми стана приятно. Въпреки това съм щастлив, защото и Алекс и Мариян не знаеха.
Започнах се се смея, просто не можех да се спра, а те започнаха да се смеят заедно с мен, когато се успокоих казах на Чък:
- Ти си голям задник нали знаеш?
- О знам, скъпа знам!
- Аз съм скоро в групата, но такава информация не се крие, защото може да стане нещо и само тези писма може да са ключа към откриването ти.
- Пича е прав, Диана!
- Знам.
Разговора приключи и не казвам, че ми бяха простили, но поне бях близо до прошката. Днес ни беше почивен ден попитах Виктор и Чък дали искат да бягат с мен в гората, Мариян ми беше още сърдит, а не знаех къде се беше дянал Алекс, последно го бях видяла снощи, докато редувах сълзи със сополи. Те се съгласиха да бягат с мен.
- Вечерта ще правя вечеря! - казах аз.
- Забрави, няма да хапна нищо, което не е под моя поглед приготвено.
- Добре, Чък виждам, че искаш да ми помогнеш съгласна съм, но ако издържиш десет километра бягане, в противен случай ще ядеш това, което направя и дори ще имаш доволна физиономия.
- Съгласен!
Всеки отиде до стаята си да се облече в удобни дрехи за бягане. Не беше топло на вън, за това си сложих тънко яке над блузата ми с дълъг ръкав, когато се затътрих към общото помещение на втория етаж Чък и Виктор вече ме чакаха. Тръгнахме към близката гора и започнахме да бягаме през неравния терен. След четири километра почнах да се измарям, за това намалих темпото. Всички мисли изчезнаха от гората, дори не забелязвах спътниците с мен, просто бях аз, чистия въздух, песента на птичките и дърветата, които се извиваха царствено около мен. Обичах гората даваше ми нужното спокойствие, беше толкова красиво и сурова, някак първична, не можеш да я контролираш, но тя теб можеше. Не знаеш в кой момент ще се спусне мъгла и няма да намериш обратно пътя, ако е милостива с теб мъглата ще се вдигне преди да си се намокрил и измръзнал до кости. Когато достигнахме целта тръгнахме да се връщаме обратно.
- Вие вървете, искам малко да остана сама. След пет минути ще ви настигна.
- Сигурна ли си? - попита Виктор.
- Напълно.
Те тръгнаха без повече да се церемонят. Затворих очи и седнах на земята, усещах как слънчевите лъчи галят кожата ми, лак лекия ветрец подухва и повдига леко косата ми. Това чувство беше блаженно, можех да седя с часове така, но колкото и приемливо да беше, знаех, че с гората шега не бива. За това се изправих и тръгнах да бягам обратно към къщата. По едно време усетих странно чувство, все едно някой ме наблюдава. Не се обърнах, за да не покажа, че съм усетила. Продължих да бягам, леко напипах джоба на якето си и усетих малко ножче в джоба си. Не бях сигурна, че щях да уцеля този, който ме следи за това не рискувах да изгубя единственото си оръжие. Щях да измисля нещо по пътя, да съм неподвижна, когато хвърлям ножа. Почнах да бягам по - бързо, докато не намерих това, което ми трябваше. Имаше нисък клон хванах се за него и се преметнах на короната на дървото, колкото се може по - бързо и тихо. Покачих се по на високо, за да видя кой ме следи, но забелязах силует. Не се виждаше ясно, но вътрешно знаех, че това е Сергей, но как беше стигнал до тук,от къде знаеше, че ще бягаме тук и от къде знаеше, че в момента съм сама? Изкарах малкото ножче от джоба и се прицелих, видях, че той се оглеждаше за мен, защото си мислеше, че ме е загубил. В момента, който хвърлих ножа той осъзна, че няма как да не е изгубил за толкова малко време и вдигна поглед към дървото, на което бях. Усмихна ми се широко и тогава си спомних неговата усмивка, изглеждаща искрена, но всъщност беше по - отровна от гнездо на пепелянки. В последния момент хвана нижа, засмя се и ми махна за довиждане. Изчаках още малко и слязох от дървото и започнах да бягам, колкото сили имам към къщата, когато влязох Чък ми се усмихна, а Мариян и Виктор бяха седнали в двата различния края на дивана, от Алекс нямаше и следа.
- Чък сега се сетих, че искам да те помоля да погледнеш нещо на компютъра, с което не успях да се оправя. Удобно ли е в момента да го видиш, спешно ми е.
Той схвана веднага, че нещо има, но видях, че и Виктор беше разбрал, че нещо е станало. Не му обърнах внимание и се запътих към моята стая. Чък вървеше след мен, когато затворих вратата чак тогава попита:
- Какво е станало, след като тръгнахме?
- Видях Сергей, той ме следеше не знам колко време. Качих се на едно дърво и му хвърлих нож, но той беше умен Чък, усети се веднага, че не съм успяла да му избягам следователно съм се скрила и веднага погледна в моята посока. Изплаших се наистина е добър в намирането, не му отне повече от минута да разбере какво съм намислила. Хвана оръжието, в последния момент, като преди това ми се усмихна. Чък разбираш ли знаел е, че съм в гората и ме е следял?!
- Разбирам какво казваш, първо се успокой. Можем да елеминираме Виктор, защото беше с мен през цялото време?
- А ако преди това му е звъннал?
- Той не знаеше, че ще поискаш да останеш сама. Не усетих никой да не следи, докато бяхме заедно. Диана някой от тази къща е къртицата и може би е Алекс или Мариян. Мисля, че е време да се доверим на Виктор.
- Не, не може да са те в никакъв случай, моля те бе може да са те.
- Извинявай, че ти го казвам, но иначе кой друг ще е? Алекс го няма от сутринта, а Мариян ни видя, като излизаме и тримата бяхме облечени за бягане. Не можем да се справим двамата трябва да се доверим на още някой.
Разбирах намекваше за Виктор, дано да в прав за него иначе рискувахме много.