Риск

19

Когато преминахме прагът на имението, всичко вътре също крещеше лукс и много, много пари. Бяхме претърсени и оръжията бяха взети от нас и ни обясниха, че след като приключим срещата на излизане ще ни бъдат върнати.
- Добре дошли в нашия дом. Ще вечеряме, а след това ще преминем към сделката. - каза Димитрий без никакъв акцент, което улесняваше много нещата.
- Разбира се. - отвърнах аз.
Седнахме в богато украсена  столова с ръчно дялкани дървени столове, а масата имаше всевъзможни ястия от всяка кухня. Двамата с Виктор изчакахме домакинът да си сервира, тогава и ние посегнахме към храната. Гледах да се придържам към това, което прави Виктор, защото или не знаех или не си спомням традициите на руснаците. Човека, с който трябваше да сключим сделка ни погледна със съмнение, което не знаех как да го обърна в доверие.
- Вие сте двойка нали? - попита тай.
- Да. - твърдо заяви Виктор, без колебание.
- Тогава защо се държите все едно сте непознати?
Ето, в какво се дължеше недоверието му.  Трябваше да коригираме това, но постепенно, за да не изглежда подозрително.
- В какъв смисъл? - попита Виктор.
- Вижте, аз не мога да си държа далече ръцете от Теса, а вие дори не се докосвате.
Беше прав, допуснахме грешка още в началото, но това беше и вид демонстрация и опит за сплашване, че ако не стане, както той казва няма да излезем от тази къща. Щях да рискувам със следващите си думи, но поемах този риск.
- А защо точно на вас трябва да доказваме, каквото и да е било? Тук сме за сделка ако не се лъжа, а не да доказваме дали сме двойка или не? Може да имаме пререкания в момента, но и това не ви влиза в работата.
Млъкнах и се молех да бях преценила добре човека срещу мен и да не бях прекалила с думите си. Виктор седеше неподвижен преценявайки ситуацията, а домакина ни ме гледаше сериозно и дори леко изнервено. После изведнъж избухна в смях, а аз се отпуснах една идея.
- Бях забравил колко студени сте пред непознати хора вие българите, но знам че имате гореща кръв. Имаш топки момиче признавам ти го.
Той продължи да се смее, а аз му благодарих за комплимента, предполагам, че беше такъв.
- Вече сме към края на вечерята и преди да продължим към сделката искам да покажеш от тази гореща кръв, за която съм чувал към твоя мъж.
Това беше тест, знаех отлично и Виктор го знаеше. Нямаше как да се отървем от това, ако не изпълнихме това, което той искаше нямаше да има сделка, а убийство. Обърнах се и погледнах Виктор, видях с очи, че ми казва "Нямаме избор, трябва да играем играта." и щях да я изиграя, но дали щеше да бъда задоволително за Димитрий не знам, а неизвестното ме притеснява. Трябваше да целуна Виктор, за да ги убедя, че сме двойка и трябваше да вложа много страст. Приближих се на сантиметри от устата му и тогава впих устни в неговите, беше нежна целувка, а после Виктор разтвори леко с език устата ми и тогава пожар избухна с мен, беше като нестихващ огън, изгаряше всичко в мен и оставяше пътека там където езика му докосваше. Придърпах го по близо към мен, а той на свой ред ме хвана здраво за кръста, все едно никога нямаше да не пусне. Той вкара езика си в устата ми и тогава започна изгаряща целувка, забравих къде се намирам, пред кого се целувам и по - лошото за момент дори забравих Мариян, който ме чакаше да се върна. Изстенах от удоволствие, а Виктор леко изръмжа и тогава чухме пляскане на ръце. Дръпнахме се един от друг, аз притеснена от това, което изпитах в момента на целувката, а Виктор смутен.
- О да, определено имаш гореща кръв момиче. Харесвам те, след сделката ще останете тук да спите, а утре ще си тръгнете. Може да изкараме късмет и вечерта да чуем още от това, на което станахме свидетели.
Ето това не трябваше да се случва, трябваше да се измъкнем от тези къща, но ако протестирахме щяхме отново да събудим подозрение. За това се съгласихме, но аз още бях смутена от целувката и помолих домакиня да ми обясни на къде е тоалетната.
- Тереса ше те закара, Тереса скъпа покажи на гостенката ни на къде е тоалетната.
Момичето кимна и стана от масата, аз я последвах. Тя тръгна по дълъг коридор, а аз вървях тихо след нея. Знаех, че ме познава и беше въпрос на време да го каже, но аз нямаше да започна този разговор. Тя отвори една врата и разбрах, че сме стигнали тоалетната. Влязох вътре и започнах да си поливам лицето обилно със студена вода, като внимавах да не размажа грима. Тереса влезе и затвори вратата след себе си.
- Какво за бога правиш тук, не трябва да си тук? Разбрахме се повече да не се засичаме, а те намирам тук!
- Забелязах, че се познаваме, но ше извиняваш не помня нищо от преди година.
- Как така не помниш, игри ли си играеш с мен? Не осъзнаваш ли в каква опасна ситуация вкара и двете ни?
- Изпила съм серум, от който нищо не помня. Спомените ще дойдат на постепенно. Така, че ще се наложи да ми обясниш коя си и от къде се познаваме!
- Ти май сериозно говориш. Много шибана ситуация. Няма време да ти разказвам Димитрий ще се усъмни, но познаваме се от година и половина, беше трън в задника ми, тогава нямах този белег на лицето, работя за ..... няма време за това. От добрите съм, под прикритие съм и ако изкарате тази вечер живи повече никога не се мяркай пред мен, винаги разваляш всичко.
- Благодаря ти, за високото мнение за мен.
- Високо ниско, не лъжа, а сега тръгвай достатъчно се забавихме, а и Диана добър ход с думите, които по - рано каза, но не прекалявай не е от търпеливите.
С това приключи нашия разговор и тръгвахме към салона където щяхме да направим сделката. Щом изказахме отново се държахме, като непознати. Присъединихме се към мъжете, аз похвалих къщата и забелязах, че Димитрий беше горд с нея. Оставих преговорите на Виктор за диаманта, той знаеше повече от мен в преговорите, плюс нрава на руснаците. Имаше на моменти спорове, а Виктор успяваше да укроти Димитрий. Тереза повече не погледна към мен, както и аз към нея. Като цяло преговорите преминаха гладко. После иконом ни показа нашата стая имаше огромно легло и никакво друго не се виждаше в стаята, когато вратар се затвори аз казах или се опитах да кажа:
- Забрави....
Виктор запуши устата ми с ръка и ми обясни с жестове, че може да има камера и подслушвател. За това той се беше наклонил все едно ме целува, а проклетото ми сърце запърха в гърдите, като някоя хлапачка. После той ме пусна и отиде в банята.