Риск

33

Отидох на уговорена среща, Теса още не беше дошла. Подорях се на стената и я чаках, след малко се зададе.
- Трябва да ми разкажеш от къде си получила този белег.
- Някой ден може би, а сега ми кажи защо ме викаш, при положение, че се разбрахме да не се засичаме?!
- Защото е отвлечено дете, а знам, че ти ще си по загрижена за детето, отколкото за мен. Нямаше как да отида с моя екип, защото те щяха да за загрижени и за мен.
- Права си. За това, че ще съм по загрижена за детето, не се обиждай.
- Не се обиждам, точно за това си тук.
- Давай разказвай какво ще правим и кой е той или тя и да се махам с хлапето.
Разказах и за Сергей, за Ния и колко опасен е Сергей, разказах ѝ целия план, че щях да се разменя с детето, а тя трябваше да закара Ния при Мари, с това приключваше нейната задача.
- Защо искаш да си размениш мястото с детето? Не ми приличаш на алтруистичен човек.
- Аз също не мисля, че съм. Просто това е правилното той иска мен, не нея.
- Ти си откачена кучка нали знаеш?
- Знам какво мислиш за мен, спести ми го!
Нямаше повече време за губене трябваше да тръгваме ако искахме да имаме 40 минути преднина все още. За това тръгнахме през гората към къщата.
- Имаме достатъчно време да ми разкажеш за белега.
- Имаме, но не искам.
- Ако ти разкажа за мен неща, ще ми споделиш ли?
- Не сме приятелки!
- Не искам да бъдем. - уверих я.
- Разказвай, не обещавам, че ще ти кажа.
Разказах ѝ за Русия и как съм намерила любовта, разказах ѝ за Мариян и как ме е подвеждал от самото начало.
- Знаеш ли дори не искам да видя Мариян мъртъв.
- Ти добре ли си?
- Той ме спаси от инфекция, когато можеше да ме остави да умра, той ме обича и искаше да избягаме само двамата. Не го оправдавам в никакъв случай, но не го искам мъртъв.
- Ти си точно толкова откачена, колкото и този тип!
Тя ме погледна дълго време мълча, после въздъхна и каза:
- Предполагам, че не си споделила на никой това така, че ти дължа обяснение за белега. Този белег е от Димитрий, бях под прикритие и трябваше да го разоблича в сделки на черния пазар, но след време се влюбих в него. - аз зяпнах, беше красив, но беше престъпник, не очаквах да каже това. - Изживявахме красива и бурна любов, не му споделих, че съм от МИ6.- ето къде работеше - Един ден ни нападнаха и за да ни защитя взех оръжие и стрелях, той не знаеше, че мога да стрелям за това ме изтезава, за да кажа къде работя, аз не му казах и той ми остави този белех за спомен. От него ден нататък си обещах, че ще го видя мъртъв точно, когато ми вярва безусловно.
- Искаш ли помощ, за убийството де?
- Не, искам да се справя сама.
Почти бяхме стигнали и ѝ направих знак да мълчи, почнахме да се промъкваме към къщата, отворих внимателно входната врата, казах и да не влиза, че ще изпратя детето при нея. Аз вдигнах оръжие и влязох вътре. Сергей явно ме беше усетил, защото беше опрял нож в гърлото ѝ, точно както при мен. Погледнах към Ния, видях малките ѝ детски очи пълни със сълзи и молба да я спася. Отклоних поглед от нея, защото иначе аз щях да се разплача.
- Я да видим кой си е спомнил някои неща. Спомни ли си Виктор мила моя?
- Тук съм, пусни детето и оставам.
- А от къде да знам, че няма да стреляш, а дали си сама.
- Не съм сама, с една позната съм, която е от вън и чака Ния.
- Колко си откровена само.
- Защо да лъжа и без това вече си я видял.
- Така е, видях я. Хвърли оръжието към мен, аз ще пусна детето.
- От къде да съм сигурна, че ще я пуснеш жива и здрава?
- Добре, мола моя и двамата хвърляме на еднакво разстояние оръжията ни, а аз я пускам, когато излезе, тогава ще видим кой ще надвие другия. Съгласна?
Кимнах, имах ли друг избор, исках Ния извън полезрението на Сергей. Преброихме до три хвърлихме на два метра оръжиетата си, които държахме, той бавно отпусна ръката си и Ния се затича. Не свалих поглед от него и казах на Ния.
- Излизай на вън миличка, една жена ще те закара при мама, аз ще остана да си поговоря с чичкото.
Тя излезе през вратата, когато и двамата се убедихме, че никой не влезе друг вътре се спуснахме към оръжията си.