Риск

14

По пътя към втория етаж не засякох никой, но и точно от това имах нужда. Влязох в стаята си и седнах на бюрото пред компютъра, почнах да разглеждам случайни страници в интернет и се храних в пълна тишина. Все още седях на компютъра след един час се чу почукване на вратата ми, станах да отворя, беше Мариян.
- Може ли да вляза?
- Само ако се държиш цивилизовано!
- Обещавам.
Поне си доби засрамено изражение и аз реших да не му натяквам за станалото по рано.
- Извинявай за по рано, просто се притеснявам за теб, а на него му нямам доверие и още по - лошо е, че е на един етаж с теб, това въобще не ми харесва и си признавам, че ревнувам.
- Защо за бога ревнуваш от него, аз дори не го познавам, поне не си спомням да го познавам?
- Ти припадна, когато го видя, а той те гледа странно. Не ми харесва!
Погледнах го и наистина видях, че до някаква степен ревнува, но все още не можех да разбера от къде тази ревност, защо не ревнува от Чък или Алекс, ами от Виктор?! Ако странно имаше предвид, че не се заяжда с мен може би се дължи на факта, че ме е познавал. Почувствах се гузна, макар, че нямаше за какво. Отидох и седнах на леглото до Мариян и го придърпах за прегръдка, той ме стисна силно и не ме пусна дълго време, когато го направи попита:
- Знам, че се разбрахме да се опознаем първо, но имам нужда да те целуна?
Не му отговорих нищо, ами просто го целунах. Целувката беше бавна, позната и ми харесваше. Мариян наистина се целуваше много добре, загубих се в целувката, сякаш се бях отпуснала в морето на течението, а ти ми носеше наслада и спокойствие, така познато и очарователно. Той спря целувката.
- Извинявай обещах ти бавно да я караме, но след всичко имах нужда от това. Аз тръгвам имаме уговорка с Алекс да тренираме.
- Не се извинявай, моля те аз имах нужда от същото.
Той отвори вратата да си тръгва, а аз отидох да затворя вратата след него, но в коридора беше Виктор.
- Какво правиш на нашия етаж, Мариян?
Попита Виктор с усмивка на лице.
- Дойдох при приятелката си и не мисля, че е нужно точно от теб да искам позволение дали да се кача на този етаж или не. - той се обърна към мен и каза - Ще се видим по - късно.
Кимнах, не се бяхме разбрали да се виждаме, но това беше явно умишлено казано. Виктор погледна към мен, но не каза нищо повече и влезе в стаята си. Аз също влязох в моята стая и реших, че в време да си легна. Сутринта се събудих навреме, влязох в банята за сутришната ми рутина, после се облякох, теших да си сложа светли дънки прилепнали към тялото ми, но еластични и блуза поло. Слязох долу и усетих аромат на пържени яйца, видях Чък да готви, бях много щастлива от всичките Чък беше идеален готвач, значи закуската щеше да бъда много вкусна. Отидох при него да сервирам и да направя кафе за всички, когато аромата на яйца достигна отново до мен простенах.
- Направи кафето, а закуската скоро ше е готова, стига си се облизвала.
Мисията изпълнена, почнах да правя, кафе, а останалите от екипа малко по - малко се събираха на масата и Виктор, който вече беше част от екипа и трябваше да го приема, като един от нас. Всички се хранихме мълчаливо, забелязах, че Мариян и Виктор седнаха в двата противоположни края на масата, а Алек както винаги седна до мен. Днес е денят, в който трябваше да говорим с Виктор. Аз бях добър анализатор, той искаше да говори с мен, но знаех, че на Чък нищо бе му отбягва от погледа и бих искала той да присъства на разговора. Така или иначе бях детегледачка и щеше да пътува с мен, щях да го помоля. Всички си тръгнахме с личните автомобили към дупката.
- Знаеш, че днес трябва да те разпитам, но имаш ли нещо против и Чък да присъства?
- Чък ли? Очаквах да кажеш на мрънкащата принцеса, че искаш да е с теб!
- Стига си го обиждал и да Чък, не съм го питала, но не мисля, че ще възрази.
- Стига да не е, твоя така наречен приятел няма проблеми за мен.
Когато стигнахме отидох в кабинета на Чък и го помолих да дойде с мен на разпита той се съгласи, както и очаквах, но имаше въпрос.
- Защо аз, отлично знам, че не ме харесваш, така както другите, защо не Алекс, той ти е като сянка?
- Защото забелязваш неща, които другите не можем, а в момента сме на работа и ми трябват твоите способности. Алекс е добър в разпитите, но в момента ми е по важно това, което не се вижда с просто око.
- Знаеш ли след Русия се беше променила освен, както всичките казваха, че беше по - спокойна беше придобила много умения. Преди разчиташе предимно и само на Алекс, не доверяваше живота си почти на никой друг, което според мен беше грешка, защото преди всичко ние сме екип и трябва да се грижим един за друг. След като се върна от Русия ти ми се довери на мен, аз бях учуден, но и благодарен и виждам, че в момента дори и да не си спомняш какво е станало ти все още си същия човек, който беше когато се върна от Русия. Сигурен съм, че там си преживяла нещо, което е променило погледа ти над нещата и над нас и искам да разбера от Виктор какво е. Идвам с теб.
Гледах го втренчена не знаех какво да кажа, защото просто не си спомнях, но имах доверие на Чък, естествено имах и на Алекс, но трябваше да действам спрямо ситуацията, а тази ситуация изискваше Чък.
- А ти за мълчалив човек, тези дни говориш много.
- Може би и аз съм се променил, Диана!
Тръгнахме към стаята, в която се уговорихме с Виктор да се чакаме, когато влязохме той вече беше там и ни чакаше седнал спокойно на стола. Този човек носеше маска на спокойствието по - добре дори от собствената си кожа, точно за това ми трябваше Чък, за да види това, което аз не можех. Бях обучена да виждам много неща, да успявам да ги навържа и да създада цялостна картина, но Чък беше този, който намираше малките невидими парченца на пъзела.
- Позволи ми Чък да присъства и той е тук, но аз ще говоря с теб, а той ще задава въпроси, само когато сметне за нужно.
- Давай да започваме. - каза Виктор.
- Първо името ти наистина ли е Виктор или е псевдоним?
- Да, Виктор е родното ми име.
- Работил си в КГБ?
- Да.
- Добре, кажи това, което искаш да кажеш, а после ще питам аз.
- Познавам човека, когото търсите казва се Сергей, той също работеше в КГБ и беше един от най - способности агенти, които някога съм виждал. Винаги завършваше мисиите, без знамение колко са непосилни, един от най - бруталните в нашия екип. Теста му за интелигентност е малко под твоя, което го прави много умен, защото ти беше с много, много висок, за това ще ви е много трудно да го хванете особено, че не си спомняш за него. За това ви трябва моята помощ, не подценявам никой от вас, но вие ще подцените него.
- Добре ли съм го познавала?
- Не мисля, че някой го познаваше добре той е хамелеон в пълния смисъл на думата.
- Той ви е предал нали? - попита Чък.
- Да, той предаде целия екип.
- Как разбрахте, че е той? - попитах отново аз.
- Ти дойде в нашия екип, защото се усъмнихме, че имаме предател. Трябваше ти почти година, за да разбереш, че е той, но той се измъкна допуснаха се някои грешки, които няма да кажа в момента, може би някой ден, но не в момента. Той има лична вендета с теб, не си мисли, че те мрази, не той ти се възхищава, защото успя да го разобличиш, но ще продължава да убива, докато не го хванем или той не хване теб.
- Какво искаш да кажеш с "да ме хване" нали сме били една година заедно, защо тогава бе ме е убил, а сега го иска?
- Защото тогава те подцени, първо защото си жена, а никога жена е нямало в нашия екип, защото според него жените са слаби. Ти го накара да промени мирогледа си и лошото е, че той го направи и в момента те гледа, като равна повече никога няма да допусне грешка, а ако я допусне трябва да се действа веднага, защото в противен случай ще го изтървем.
- И аз ще съм мъртва!- казах това, което той не каза.
- Да, ще си мъртва, а той повече няма да убива толкова демонстративно.
Ясно ми беше защо ще спре да убива по този начин, вече щеше да докаже на себе си, че е по способен от мен и нямаше да има на кого да се доказва може би и за това си играе с мен и за това е спрял да убива през годината, в която не знаеше къде се намирам и дали съм все още жива, по интересното е как е разбрал, че съм се върнала и как за бога Виктор е разбрал!
- Колко близък беше със Сергей? - попита Чък.
- Колкото ти си близък с екипа ти.
- Това не е отговор. - протестирах аз.
- Всъщност е и ми стана ясно. - възрази Чък.
- Ти как разбра, че съм се върнала и защо трябва да ти се доверим ори положение, че Сергей и ти горе долу по едно и също време се свързахте с мен?
- Знаех от деня, в който се върна отново имах свои хора, които да следят къщата ти и да ми докладват веднага щом се появиш, не се появих веднага, защото се бяхме разбрали ти да се свържеш с мен, когато не го направи макар, че Сергей удари знаех, че нещо с теб не е наред, тогава се включих вече и разбрах, че не си спомняш.
- Как е трябвало да се свърза с теб?
- Това, Дяволче няма да ти кажа, когато си спомниш всичко забравено ще си спомниш и това.
- Колко близки сте били с Диана?
Зяпнах Чък с отворена уста, май и Виктор се изненада на въпроса, защото не успя да прикрия реакцията си веднага.
- Имах и доверие, пазила ми е гърба много пъти, както и аз нейния. В началото не се разбирахме, с течение на времето почнахме да се разбираме. Това ли е, приключихме ли вече?
Погледнах Чък, защото аз бях приключила и той ми кимна. Нямаше смисъл да питам Виктор къде може да отиде Сергей, щом е толкова умен, нямаше да отиде на място където можеше да бъде лесбо открит.
- Да, благодаря ти Виктор. Може ли да ме оставиш с Чък за момент?
Той кимна и излезе от стаята погледнах Чък и свалих маската на лицето си, която бях сложила заради разпита.
- Какъв беше този въпрос колко близки сме били, полудя ли?
- Той прикрива нещо, не за Сергей, а нешо за теб. Когато говореше за Сергей говореше спокойно, не си притегляше думите, но когато ставаше въпрос за теб беше друго нещо. Когато му зададох въпроса колко близки сте били той много внимаваше какво ще каже. Не знам дали лъже за това което каза за теб, но не каза всичко.
- Да не намекваш, че докато съм била с Мариян съм била и с него?
- Нищо не намеквам, Диана! Въздържай се да предполагаш за мен става ли? - ядоса ми се той, не на шега. - Казвам, че премълчава нещо, не знам дали е връзка или е станало нещо на мисия и от там нататък сте станали близки и не казвам интимно близки, а близки!
- Добре де, извинявай. Вярваме ли му?
- Що се отнася до Сергей му вярваме, що се отнася до теб ще разберем какво е станало. А сега е вечер е да отидеш при Сиси.
О как не исках да ходя при психолог, за да говорим за това, че припаднах нищо в крайна сметка не беше станало и от тогава повече не съм припадала, но се запътих към кабинета на Сиси.