Забравено Усещане 🔞

Въведение

СОФИЯ

12 години по-рано

Първата година в университета никога не е лесна. Никога не съм успявала да си намеря компания в която да се впиша. Срамежлива и свита, трудно се отпускам да говоря пред непознати. Затова и вписването в тази изцяло нова среда пълна с хора които не познавам ме кара да се чувствам некомфортно.

- Хайде, Софи, трябва да дойдеш с мен на купона довечера. – натърти да пореден път през последните петнадесет минути моята най-добра приятелка Полина.

С Полина се познаваме още от първи клас, още от тогава тя е най-близката ми приятелка, същност единствената. Затова и бях безкрайно щастлива когато ни приеха заедно в специалност "Счетоводство", както споменах новите места ме плашат и е хубаво да имам поне едно приятелско лице наблизо.

За разлика от мен, Полина беше пълната противоположност. Общителна, забавна, душата на компанията, всички я обожаваха и често си задаваха въпросът как е възможно двете да сме най-добри приятелки. Харесваше и да бъде център на вниманието, докато аз седя кротко в сянката й.

- Не мога да отида на купон на четвъртокурсниците на който дори не съм поканена, Поли!

- Е, и? Иван ми каза, че мога да си доведа приятелки. – направи кучешка муцунка.

- Кой изобщо е Иван?

- Един страшен сладур с когото се запознах вчера в кафенето. С приятелите му организират партито за откриване на учебната година, ще присъстват страшно много студенти от всички курсове. – впусна се в обяснения. – Трябва да дойдеш с мен, ще бъде адски забавно!

- Добре! – въздъхнах уморена. – Ако се съглася, ще спреш ли да мрънкаш? – Полина прихна въодушевена.

- Думичка няма да чуеш от мен повече! – започна да ме прегръща и да подскача радостно. – Ще видиш, че ще си изкараш чудесно. Кой знае може най-накрая монахинята в теб да умре и да разбереш колко е хубаво удоволствието от сексът.

Извърнах поглед отегчена от неуместният й опит за шега. Вече започвам да се съмнявам, че са невинни шегички, както тя ги нарича. Полина искрено ми се подиграва на изборът да остана девствена все още. Не е като да съм го искала, но момчетата никога не са ми обръщали особено внимание, докато всички прожектори светят към нея.