Забравено Усещане 🔞

Десета Глава

АНДРЕЙ | Сега

- Какво избираш, Соф? Оставаш или си тръгваш? – задавам въпросът си с неприкрито задоволство докато наблюдавам внимателно чертите на лицето й.

Опитвам се да засека всяко потрепващо мускулче и изменение на лицето й, за да разбера какво се случва със София тази нощ. Поведението и държанието й са неприсъщи за нея и изцяло в разрез с всичките й морални принципи. Тя не е от типът жени, които се появяват изневиделица и ти се нахвърлят на врата в жадни целувки. Нито пък би ми се молила да я докосна. Никога.

Намираме се на етап в отношенията си в който аз съм в позицията на последният човек на тази планета, която тя иска да вижда. Наясно съм, че умело се опитва да ме избягва от няколко седмици насам. Винаги когато поискам да поговорим, тя бяга с извинението, че има спешна работа и няма време за разговори. Разбирам я и се опитвам да не я притискам ненужно, опитвам да й осигуря достатъчно време.

Тази вечер не мога да я позная. Може би, всичко се дължи на погълнатият алкохол, дори да са били само две питиета, както тя твърди. Сама почука на вратата ми и потърси близостта ми, сама направи първата крачка и ме целуна, спирайки ми дъхът. Няма да лъжа, харесва ми да бъде толкова дръзка и неподправена. Все едно на повърхността излиза една дълго прикривана бунтарка. Няма и следа от сладкото свенливо момиче, което ми разказа играта и ми открадна сърцето. Заблуждавал съм се, че съм я преживял и вече няма същото въздействие върху мен, но осъзнавам, че далеч не е така.

Какъв голям глупак съм да помисля, че е възможно някога да я оставя да напусне сърцето ми? Точно такъв глупак, който направи грешката да съсипе всичко между нас и завинаги да изгубя доверието й.

Осъзнах го в момента в който я срещнах отново.

Знам, че нямам право на прошка, но съм прекалено голям егоист, за да се откажа и да отстъпя. Искам тази жена и я искам повече отколкото съм искал всичко друго. Искам я повече отколко преди.

Боже, колко я желая дори сега! Мръсникът в мен иска да разкъса дрехите й и да я чука на всяка повърхност в този апартамент. Във всяка една стая и всяка една поза, която си представя човешкото въображение. За една вечер да наваксам за всяка изгубена. Искам напълно да залича споменът за бившият й съпруг, както и всички останали, докато в съзнанието й не остана само аз.