Забравено Усещане 🔞

Първа Глава

СОФИЯ | Сега

Още една седмица се изниза незабелязано. През последните няколко седмици живота ми е абсолютно монотонен. Всяка сутрин се събуждам точно 7.30, правя сутрешната си рутина докато се наслаждавам на чаша от любимото си кафе еспресо с малко мляко и лъжичка захар. След това се оправям набързо и се запътвам към сватбената агенция в която работя като главен организатор на събития от както се помня. Денят ми преминава в обикаляне на различни обекти, срещи с клиенти, често ми се налага да влизам и в ролята на психолог. Работата с бъдещи булки е стресираща , дори не мога да опиша колко пъти ми се е налагало да успокоявам крайно стресираните жени, които понякога под напрежение са на път да се откажат и да провалят цялата сватба в последният момент.

Когато работният ден най-сетне приключи, минавам на бързо през супермаркета, за да си взема вечеря. Най-често тя е замразена пица или ако е останало нещо на топлата витрина, което да предизвика интересът ми. Иска ми се да ям вкусна храна, но честно казано след разводът ми с Йордан, нямам никакво желание да готвя. Не, че докато живеехме заедно беше по-различно, колкото и да се стараех, той никога не харесваше онова което му сервирам. Дълго време се обвинявах и вярвах, че наистина не мога да готвя. После ми стана ясно, че проблемът никога не е бил в мен. Йордан не харесваше нищо свързано с мен. Нито дрехите ми, нито косата ми, независимо на каква прическа е. Позволяваше си да прави коментари спрямо външният ми вид, фигурата и тялото ми във всеки удобен и не удобен момент.

Връзвах се на всичко и се опитвах да направя всичко възможно да го зарадвам. По едно време спрях да се храня и ходех по три пъти на фитнес в седмицата, най-често след работа. Докато в един момент разбрах, че скъпият ми съпруг използва времето докато се потя и обвинявам във фитнеса, за да се среща с различни жени и да изневерява.

Естествено в началото отричаше до последно, че си има любовница, а след това с цялата си наглост се опита да хвърли вината върху мен. Аз съм била виновна, че вече не приличам на жена и той се отвращавал да си ляга с мен. Заболя ме, наистина ме заболя от думите и държанието му. Предателството е едно, някак си бих могла да го преглътна, но унижението което ми нанесе след това премина всички граници.

Чашата ми преля, търпях го и си затварях очите за всяка негова грешка, докато той продължаваше да си играе с търпението ми. Осъзнах, че никога не ме е обичал, причината да се ожени за мен на първо време е било финансовото положение и влиянието в обществото, което притежава семейството ми. Яд ме е, че съм била толкова глупава от самото начало.