Забравено Усещане 🔞

Втора Глава

АНДРЕЙ | Сега

Обичам сексът. Това е единственото средство чрез което мога да избистря умът си и да забравя поне за момент за гадната ситуация в която се намирам. Майка ми има няколко месеца живот и лекарите са категорични, че няма какво да се направи.

Когато научих лошата вест имах надежди, че ще успея да убедя майка си, че не трябва да се предава и да се лекува. Тя излезе костелив орех, категорично отказва да минава през химиотерапия и операция. Иска всички да я запомнят такава каквато е, а не прикрепена към подържащи живота апарати.

Опитвам се да я разбера. Поне доколкото мога, но е адски трудно да седя отстрани и да наблюдавам безсилен. Ден след ден става все по-слаба. Краят е близо!

Ако знаех, че така ще стане, едва ли щях да се върна тук за постоянно. Зарязах добре устроен живот във Франция и добре заплатена работа. Не знам дали съжалявам за решението си, беше спонтанно и импулсивно. Ако не мога да я убедя да се лекува, то поне мога да се примиря и да бъда до нея в последните й месеци живот.

Все още ми е странно да свикна отново с животът тук, всичко е коренно различно. Благодарение на дългите години стаж във чуждестранна компания и добрите препоръки които представих, не ми отне дълго време да си намеря подходяша работа. Длъжността, която заемам е главен счетоводител на компанията, изключително трудно е да заемеш този пост от самото начало, но аз имах и доза късмет в това отношение. Предишният човек заемащ позицията в починал внезапно и компанията спешно се е нуждаела от нов кадър, който да успее да овладее положението.

Работата ми е изключително сложна и една грешка може да коства големи загуби за компанията, но аз съм уверен и знам какво правя. Колкото и нескромно да звуча. Вярвам в себе си в способностите си.

Точно толкова, колкото вярвам, че София Павлова никога не е спирала да мисли за мен през годините. Не съм излязал от умът й дори за миг, точно както самата тя не е излизала от моя.

Естествено, нито единият от двамата би имал смелостта да го признае на глас.

Когато връзката ни приключи с най-грозният край, не предполагах, че ще имам възможността отново да я срещна в животът си. Признавам, че често съм се намирал в ситуацията да проверявам какво се случва с животът на София през годините. Социалните мрежи бяха добър начин да се сдобия с малко информация за нея. Знаех, че не трябва и не е правилно, но се оправдавах пред себе си с обяснението, че просто искам да се убедя, че София е щастлива. Защото тя заслужаваше да бъде истински щастлива и обичана.