Забравено Усещане 🔞

Четиринадесета Глава

АНДРЕЙ | Сега

Щях да му разбия смотаната физиономия на онзи смешник. Изобщо не ме интересува, че е близък на София, ако продължава да ми се мярка пред очите, ще си го получи. Обикновено не налитам на бой, но този ме дразни страшно много. Неочакваната му поява беше последната капка на търпени и сдържаност в чашата ми. След събитията от по-рано и изпънатите ми до крайност нерви, мазната му усмивка беше последното което исках да гледам. Все някъде трябваше да избия насъбралият се гняв.

На всичкото отгоре, София му се усмихва насреща и по никакъв начин не му казва да се разкара и да не я търси никога повече. Сякаш забрави всичко, което ми каза сутринта. Та ние правихме секс, по дяволите! Свършихме едновременно. Обнадеждих, че все още има надежда за нас тази смахната връзка да проработи. На пук на всички глупости и грешки от миналото. Ако ние не трябваше да бъдем заедно, то животът нямаше да ми позволи да я срещна отново, нямаше да ме изпрати да живея срещу нейният апартамент, нямаше да ни направи почти роднини събирайки брат ми със сестра й Арина.

Явно София беше сляпа за тези малки знаци и не искаше да признае пред себе си, че аз съм единственият мъж, който някога ще я привлича толкова силно. На този етап за нея, споменът за мен, може да изглежда като най-големият кошмар, но трябва да осъзнае, че е също и най-красивият сън.

-    Какво беше това отвън? – попита брат ми докато примерено се приближава към мен. – Умът ли си загуби?

-    Нищо не съм направил. – яд ме е, че Борис се появи от нищото и застана между нас. – Освен това онзи пръв посегна.

-    Да, защото ти го предизвика с дразнене. Какво си мислеше?

-    Мислех... - натъртвам на думата. - ...колко хубаво би било да му разкрася нескопосаното лице. Току виж стане по-хубав и тогава вече ще започна да разбирам, какво толкова му харесва София.

-    Значи цялото представление е било от ревност? – забелязвам как брат ми повдига вежди и се подсмихва.

-    Браво, Шерлок! – изръкоплясквам срещу него все още раздразнен. – Все едно ти не би постъпил по същият начин на моето място.

-    Мисля, че трябва да помислиш малко по-рационално. Ако искаш София обратно, няма да я спечелиш с пребиване на всички мъже около нея.