Забравено Усещане 🔞

Осма Глава

СОФИЯ | Сега

Изобщо не можах да мигна тази нощ. Мисля, че безсънието ми стана част ежедневието ми откакто Андрей се нанесе в съседният апартамент. Казват, че трябва да имаш осем часа пълноценен сън, аз се радвам ако успея да си взема поне три.

Събитията от снощи се отразиха жестоко на нервната ми система. Първо трябваше да изтърпя Йордан и неговият пореден опит да забие нож в сърцето ми. Надеждите ми да прехвърля работата си по организиране на перфектна сватба за бившият ми съпруг и неговата бъдеща съпруга, одариха на камък. Агенцията се пръска по шевовете от работа в този сезон и е абсолютно невъзможно да прехвърля работата си на някой друг. Бях толкова отчаяна, че за миг започнах да обмислям и идеята да напусна работа.

Това също не мога да го направя. Работя за тази агенция от толкова време и не искам да се разделям с никого от колегите си. Сватбите са ми голяма страст още от дете и се чувствам наистина щастлива да бъда част от процесът по организация. Няма нищо по хубаво от това накрая да видиш щастието и благодарността в очите на младоженците, затова че си изпълнил всичките им желания и си превърнал мечтите им в реалност.

-    Изглеждаш потресаващо. Сигурна ли си, че си добре? – попита Нели загрижено докато си пусках поредната чаша кафе от мини бара в общото помещение.

Нели бе една от най-близките ми тук. Двете започнахме горе долу по едно и също време работата си тук и бързо се сприятелихме. Споделяме си за налудничавите идеи на някои от булките и се възхищаваме колко далеч би могло да стигне въображението на някои хора. С годините успях да я усетя като истинска приятелка и отвреме на време съм си позволявала да споделя на Нели и повече от личният ми живот. Тя е наясно за проблемите, които имах в брака си, както и какво прасе излезе Йордан накрая.

-    Не успях да се наспя особено добре тази нощ. – обяснявам и насилвам устните в лека усмивка. – Както и предните нощи. – почесвам врата си нервно.

-    Има ли причина за безсънието ти?

-    Не знам! Предполагам ми се насъбра прекалено много стрес напоследък. – въздъхвам и отпивам от картонената чашка пълна с горещото ароматно кафе. – Само ако знаеш какво се случи вчера.

-    Какво? – поклати въпросително глава, докато в очите й се четеше истински интерес.