Забравено Усещане 🔞

Единадесета Глава 🔞

СОФИЯ | Сега

Не знам какво ме подтикна да бъда толкова спонтанна и да разкрия пред Андрей какво се случва в мозъкът ми последно време. В нормални обстоятелства, не бих го направила, но има нещо в цялото му държание, което ме подтикна и без да се усетя думите излизаха една след друга през устата ми. Може би, мозъкът ми бе блокирал пред гледката на разголените му коремни мускули и рамене. Със сигурност не можех да отместя очи, колкото и да искам. Не е честно, трябва със закон да се забрани на толкова красиви мъже да се разхождат без тениски. Макар да е на територията на собственият си дом.

Знам, че трябваше да си тръгна, но всичко в мен копнееше да остана за по-дълго. Все още не вярвам напълно на Андрей, последният път когато му се доверих си изпатих. Не отричам, че не се е променил. Усеща се, че е различен. Някак по-внимателен и отговорен. Колкото и да се опитвах да предизвикам нещо между нас вечерта, той остана непреклонен. Колкото и раздразнена да заспах снощи, днес на бистра глава съм му благодарна, че взе това решение.

Преди щях да помисля, че отказът му се дължи на факта, че не вижда нищо привлекателно в мен, но вярвам изцяло на очите си и на онова което забелязах през панталоните му. Пенисът му стърчеше напред, което образуваше формата на палатка в долнището му. Сигурна съм, че ме желае, дори повече отколкото аз него.

Нямам идея докъде ще я докарам с него, наясно съм, че не трябва да се превивам така пред чара му и греховното излъчване. Мозъкът ми крещи да стоя надалеч и в началото го слушах, но повече не мога да се сдържам. Тялото ми иска отново близостта му, на пук на сърцето, което ще се опитам да съхраня този път.

Вдигам глава нагоре в прегръдката от която все още не ме е освободил. Андрей ме придържа колкото може по-близо до себе си и интуицията ми нашепва, че няма намерение да ме пусне скоро. Върхът на брадичката му опира в главата ми, а с ушите си дочувам дълбоките му вдишвания с които се опитва да вдиша дълбоко ароматът носещ се от косата ми. По същият начин, по който правеше и докато бяхме в университетът.

Не е истина как едно толкова просто действие, може да ме възпламени цялата и да ми върне спомени, които дълго време се опитвам да забравя. За миг всичко минало изчезва и оставаме само ние двамата, все едно никога не сме се разделяли.