Забравено Усещане 🔞

Двадесет и втора Глава

СОФИЯ / Сега

Изминаха няколко изключително трудни седмици. Андрей не спираше да звъни и да се опитва да говори с мен, но все още бях твърде огорчена от думите, които изрече онзи следобед. Не е нещо, което да забравя и преглътна в рамките на два или три дена. Знам, че е невъзможно да го отбягвам вечно, навие ли си нещо на пръста не се отказва никак лесно. Първите дни успявах да го избегна и подмина с предтекста, че имам твърде много работа и не разполагам с никакво време за губене, но всяка следваща сутрин в която го откривах да чака като изхвърлено коте пред вратата ми, ставаше все по-трудно да не го съжаля.

Може би, ще прозвуча гадно, но не исках изобщо да го съжалявам. Искам той да се изправи пред тежката вероятност да ме изгуби и да знае, че не може да си играе толкова лесно със сърцето ми. Не може да позволява на ревността си да заслепява разсъдъка му.

Колкото и корава се опитвах да бъда, сърцето ми излизаше на бунт всеки път щом го заварех отпред. Знаех, че едва ли ще мога да удържа фронта за напред, затова взех единственото рационално решение в онзи момент. Събрах най-необходимото в два куфара и издебнах момент в който Андрей е на работа. Няма да му отнеме дълго, за да се досети къде съм, но вярвам, че домът на родителите ми ще бъде достатъчно безопасен да остана насаме с мислите и чувствата си. Поне дотолкова, колкото мама и татко преценят да не се намесват прекалено навътре в личното ми пространство.

Приеха ме на драго сърце, макар все още да не знаят, че очаквам първото си дете. Сигурна съм, че ще се зарадват искрено, от дълги години правят намеци, че вече са достатъчно възрастни и готови да се радват на първородно внуче. Ще се наложи да им кажа, разбира се, единствено ме притеснява как биха реагирали на частта в която вероятността бащата на внучето им да не го приеме. Къса ми се сърцето само при мисълта, колкото и да се опитвам да я прогоня и отхвърля. Не знам какво решение ще вземе в крайна сметка, Андрей.

А може би, щях, ако бях пожелала да поговорим.

- София, приготвила съм закуска, има от любимите ти варени яйца. – не съм вчерашна, знам, че това начинът по който мама ще се опита да извлече информация.

Не мога да отрека, че не я разбирам. Дъщеря й се появява в полунощ с два куфара и моли да остане за неопределен период от време.  На нейно място щях да полудея от притеснение.