Забравено Усещане 🔞

Петнадесета Глава 🔞

СОФИЯ | Сега

Трябва да бъдеш по-смела. Това бяха думите на сестра ми преди да си тръгне по-рано днес. Не скрих нищо от нея. Ситуацията между мен, Андрей и Кристиян бе достатъчно объркана, самата аз не можех да взема решение как да постъпя и какво да направя. Затова и не се поколебах дори за секунда да разкажа всичко на Арина. Ако не друго, поне знам, че тя има далеч по-голям опит от мен и ще знае как да постъпи.

Тя слушаше доста внимателно докато се опитвах да й дам цялата информация за всичко случващо се. Противно на очакванията ми, не ме осъди затова, че толкова бързо се сломих пред чара на Андрей. Единственото, което откри като забележка бе, че съм прекалено наивна и твърде бързо се съгласявам на всичко. Като се замисля е права, оставям се в ръцете на Андрей и му давам цялата власт над тялото си. Той определя всичко, а аз само изпълнявам.

Предполагам така съм свикнала, още от самото начало Андрей беше много по-опитен в интимен план от мен. Оставях се и се водих по него. С Йордан положението не беше много по-различно. В редките пъти в които сме правили секс, аз винаги съм била пасивната. Не вземах контрола в свои ръце и го оставях да си върши своята работа. Може би, затова толкова бързо се отегчи и започна да търси своето в чуждите легла. Макар, че за човек като него няма оправдание. Колкото и отегчен да е бил, има адвокатски кантори почти на всеки ъгъл. Толкова пъти е могъл да потърси съдействие и да получи развод от мен, за да бъде свободен да спи с когото пожелае. Късно разбрах, че подбудите да бъде с мен са били напълно различни. Парите на семейството ми и властта на баща ми. Никога не съм представлявала любовен или дори сексуален обект в неговите очи. В мен е виждал единствено тлъстият портфейл на татко.

Знам, че двамата нямат база за сравнение. Йордан и Андрей са коренно различни хора. Макар и двамата да са ми забили нож в гърба, усещам болката по-различен начин. Болеше когато си отворих очите и разбрах за всички лъжи на бившият си съпруг, но любовта между нас отдавна отсъстваше. Ако изобщо някога я е имало. Бързо се събрах и продължих напред след Йордан.

С Андрей ситуацията е различна. Него така и не можах да го изтрия, колкото и време да мина. Пеперудите се завърнаха с пълна сила в секундата в която се срещнахме отново след дългото му отсъствие. През годините се заблуждавах, че е останал в миналото и дори да го срещна на улицата, трудно бих го познала. Е, оказа се грешка. Разпознах го веднага, без да се замислям. Лицето му беше толкова запечатано в съзнанието ми, че дори в пълна тъмница бих успяла да го разпозная.