Забравено Усещане 🔞

Двадесета Глава

АНДРЕЙ | Сега

Чувството да наблюдаваш как някой спокойно изрича лъжа в очите ти е отвратително. София дори не трепна. Ако не знаех истината бих го приел за чиста монета и не бих го подложил под съмнение. Ясно видях с кого си пишеше, проклетите букви изписвайки името на Кристиян още са ми пред очите.

Не знам как успях да се укротя, когато вътрешно исках да строша нещо. София избягваше да споменава името му, знаейки колко бързо паля. Дълбоко в себе си бях наясно, че не е прекратила приятелството си с него, но ме боли да знам, че ме лъже в очите. Много съм далеч от мисълта, че София излиза паралелно с двама ни. Това не е в нейната натура, но предвид всичко случило се, вече самият аз не разбирам кое е реално и кое не.

Дали е възможно това да й е бил планът от самото начало? Дали последните седмици са били театър от нейна стена, целящ да ми отмъсти за всичко в миналото. Отказвам да го повярвам. Вярвам, че я познавам твърде добре. По-добре от самата нея. София не би ми причинила нещо подобно. Или съм твърде влюбен, за да го повярвам?

Колкото и да се опитвах, не можах да мигна дори за секунда цялата нощ. В главата ми бе хаос, а мислите прекалено силни, за да ги игнорирам. Затварям очи едва на сутринта, когато алармата на телефонът й започна да вибрира. Знам, че е въпрос на време да се разбуди. Очаквам да се опита да ме събуди с целувка, както обикновено прави всяка сутрин в която се будим заедно. Но вместо очакваната от мен целувка, София се изхлузва тихо от леглото, оставяйки ме сам, стараейки се да не ме събуди.

Поведението й буди известна доза притеснения у мен. Изключително е потайна последните дни и усещам, че не ми казва всичко. Измъква се тихомълком, с намеренията си да не разкрия, че ще се среща с Кристиян.

Да му се не види! Няма да я бъде тази! Не съм толкова голям глупак, че да оставя нещата така. Изчаквам внимателно затварянето на входната врата, за да се надигна от леглото и възможно най-бързо обличам дрехите си от предходната вечер. Налудничаво е да следя приятелката си, като някой умрял от ревност идиот, който не я оставя да диша, но в този момент изобщо не се интересувам как бих изглеждаш отстрани. София просто не ми остави друг избор.

За мой късмет, успявам да бързо да догоня колата й и да проследя къде отива. Опитвам се да спазвам нужната дистанция, за да ме забележи в огледалото за задно виждане. След не дълго шофиране достигаме до крайната точка на дестинацията. Столично заведение, което е предимно посещавано от бизнесмени и важни клечки от висшето общество. Някак си, не се и учудвам от избора на ресторант на Кристиян. Може да е привидно скромен, но се опитва да впечатли София при всеки удобен момент за него. Жалко, че тя не се впечатлява от възможностите, а от отношението към нея.