Забравено Усещане 🔞

Двадесет и първа Глава

СОФИЯ | Сега

-    София! Съжалявам, направих всичко възможно да те прикрия, но ситуацията стана напечена и се наложи.... – гласът на сестра ми беше бърз и притеснен, едва разбирах какво казва.

-    По-спокойно, Арина. Едва те разбирам!

Докато се опитвам да се разбера със сестра ми, на вратата започва силно да се блъска.

-    Това което се опитвам да ти кажа е, че ... - силна въздишка напуска устните й. – Андрей. Той беше тук и ... за съжаление научи по лошият начин.

-    Какво? – сякаш някой изсипва кофа с ледена вода отгоре ми. – Как така? При теб ли е сега? Дай ми да говоря с него!

-    Изхвърча от тук, предполагам пътува към теб, но онова което ме притеснява е, че е изпил не малко алкохол.

Някой продължава усилено да блъска на вратата ми, предвид информацията която получих, това може да е само Андрей. Знаех, че този ден ще дойде, но определено не си го представях чак толкова лошо. Не е трябвало да разбира по този начин, аз съм тази от която трябваше да поеме отговорност и да му съобщи. Но страхът взе превес над мен. Както и да е щял да реагира, сега гневът му ще е още по-силен.

-    Вече е на вратата. Ядосан е! – несъзнателно потрепвам.

-    Извинявай, че така се случи. Не исках да те предавам. Чувствам се ужасно.

-    Ако има виновни, то това съм аз. Не биваше да крия толкова дълго от него. Сега ще се изправя пред последствията!

Познавам Арина, би лъгала до последно в опита си да ме защити. Щом се е стигнало до там да се наложи да признае, то ситуацията е била сериозна. Поемам дълбоко въздух и събирам цялата смелост, преди да отворя вратата. Пред мен се появява Андрей, очите му са зачервени и изглежда ужасяващо.

-    Затвори телефона. Имаш доста неща, които трябва да ми разкажеш, София.

Без да казвам нищо, прекъсвам обаждането и прибирам телефона в джоба на дънките си. Андрей преминава бавно, навлизайки в пространството на хола. Съвсем трудно ми е да разгадая чувствата му. Свикнала съм да е първичен , но сега това мълчание ме кара да се чувствам още по-неспокойна. Минават няколко дълги минути в които седи с гръб към мен, няколко пъти опитах да подхвана темата, но всеки път завършвам с отворена уста, неспособна да изрека и дума.