Забравено Усещане 🔞

Деветнадесета Глава

СОФИЯ | Сега

Истина е. Докторът потвърди бременността ми и по негови думи съм в началото на седма гестационна седмица. Връщайки календарът назад, вече съм сигурна, бебето е станало онази нощ в която обезоръжих ръцете на Андрей.

До последно се надявах да е станала някаква грешка, тестът да не е бил с грешен резултат, но изглежда това е възможно само по филмите. Ясно ми е, че Андрей е далеч от мисълта да сменя пелени. Той иска да пътешества и да се забавлява. Не е готов да поеме отговорност за друго човешко същество. Поради тази причина, не знам какво ще правя.

Докторът разчел смесените ми емоции от новината, опита да ме успокои като каза, че съм съвсем в началото на бременността и имам време да помисля и да реша дали искам да го оставя. Повече от сигурна съм, че абортът не е опция за мен. В колкото и голяма каша да се намирам, това бебе е едно невинно и беззащитно същество, което не е виновно за грешките на родителите си.

Не знам още колко дълго ще мога да пази тази тайна от Андрей, особено когато той отказва да се отдели дори за една нощ от мен. Независимо колко сериозно опитвах да си уредя време в което да остана сама със мислите, за да реша какво ще правя. Всичките ми усилия бяха на вятъра, той просто отказва да се отдели от мен. Днес му се наложи да се разделим, за да отиде на работа, но съм сигурна, че вечерта отново ще е при мен.

Изпитвам нуждата да споделя с някого, колкото повече го тая в себе си, толкова по-реален става шансът да се изпусна неволно в неподходящият момент. Вадя мобилният си изпращам бързо съобщение на Арина да отмени каквато и работа да има и да дойде незабавно в апартаментът ми. Може би, съм малко крайна, но наистина имам нужда от нея в този момент.

Докато се предвижа с колата от генекологичната клиника до вкъщи, сестра ми бе стигнала преди мен и съдейки по начинът по който изглежда, определено съм я прекъснала по-средата на нещо важно. Дрехите й са доста по-сценични от такива за обикновен ден от ежедневието на Арина, същото се отнася за прическата и гримът й.

Втурва се към мен в секундата в която се появявам пред полезрението й и определено има вид на силно разтревожена. Вероятно съм й изкарала акъла със недообмисленото си съобщение и кой знае какво си е помислила.

-    Соф, какво става? Всичко наред ли е? Андрей ли е направил нещо? Само ми кажи и обещавам, че ще го накарам да съжалява, че се е родил. – тонът й постепенно ескалира, за секунди премина от тревога до гняв.