Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

23

Вторник 7 Май

Вие

Знам, че няма да видиш това съобщение х

Но мина почти седмица х

Аз все още нямам идея защо не искаш да говориш с мен повече х

Но ми липстваш х

И то много х

Надявам се, че си добре х

....

- Хонгджунг! - извика ядосано господина по математика и удари чина на Хонгджунг, с което го върна към реалността - Виждам, че телефона ти е по интересен от урока, затова... - учителят се пресегна и взе телефона на Хонгджунг от ръцете му - ще ти го взема за деня и можеш да си го получиш след часовете

Противно на всички очаквания, Хонгджунг не запротестира. Не се опита да се извини, нито да се оправдае, както прави обикновенно. До сега се взираше в чата си с непознатото момче. Отваряше и затваряше приложението с надеждата, че когато чата отново зареди, там ще го чака съобщение от другия. Обяснение защо изведнъж изключи Хонгджунг от живота си. Или поне едно единствено съобщение в което да каже, че е добре. Но нищо. Нямаше абсолютно нищо.

Сан и Уйонг забелязаха различното поведение на приятеля си, но не казаха нищо. Хонгджунг им беше казал какво се бе случило, затова те знаеха причината зад неестественото му държание. Не мина дълго време след като Хонгджунг сподели с приятелите си, когато Уйонг започна да изпитва вина. Ами ако тайният обожател на Сан ги е видял да се целуват предната седмица? Това бе единствения момент, в който те показаха така открито любовта си в училище. И бяха толкова вглъбени един в друг, че не бяха забелязали дали някой ги е видял.

....

Хонгджунг почука на вратата на учителската стая и когато чу "влез" я отвори. Той бе посрещнат от осъдителния поглед на учителят си по математика и изненадания поглед на Сонгхуа, който бързо отмести поглед. Когато видя другото момче, Хонгджунг усети как тежеста, която го мъчеше през последните няколко дни намалява. Толкова се бе вглъбил в тайния обожател на Сан, че бе забравил за съществуването на Сонгхуа. Хонгджунг не можа да спре усмивката, която плъзна по лицето му.

- Запиши го сега както го говорихме - учителят се обърна към Сонгхуа - има време все още, затова няма да е проблем ако нещо трябва да се промени. Свободен си, вече можеш да си ходиш

- Да господине, довиждане - каза Сонгхуа, поклони се леко на учителя и напусна стаята без дори да поглежда към Хонгджунг, който отново започна да губи усмивката от лицето си

- Предполагам, че дойде за това - каза учителят размахвайки телефона на Хонгджунг в ръката си

- Да господине... - отвърна момчето

- Много забележки ти се натрупаха Хогджунг

- Съжалявам - каза Хонгджунг. Сега искаше просто да си вземе телефона и да се прибере...ами ако тайния обожател на Сан му е писал през това време? Нямаше търпение да разбере - няма да се повто-

- Това го чувам всеки път - намръщи се възрастният мъж

- Наистина съжалявам, не го направих защото часа ви не ми е интересен или не искам да се науча...просто в момента имам някои проблеми и-

- Всички имаме проблеми Хонгджунг, да не говорим и че това ти държние не е от сега. Вече ставаш мъж, не си малко момче, трябва да се дъриш по зряло и да мислиш за бъдещето си - Хонгджунг не знаеше какво да каже, затова сведе глава засрамено и се замоли това да свърши по бързо - Виж... - въздъхна учителя - ти не си лошо момче, не си и глупав. Сега е момента да се поучиш от грешките си и да наложиш промяна в държанието си

Хонгджунг само кимна в отговор. Учителят подаде телефона към Хонгджунг и той го взе. Трудното мина, сега оставаше само да се добере до вратата

- Сега тръгвай, но искам наистина да помислиш над това, което ти казах и силно се надявам, че ще видя промяна в теб

Хонгджунг отново кимна и се насочи към вратата, облекчен че този учебен ден свърши и ще може да се прибере. Облекчението обаче бързо бе заменено от разочарование, когато отвори чата с непознатия с надеждата, че другия му е писал. И единственото което видя е, че все още е блокиран.