Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

14

Понеделник 22 Април

Наказанието, което Хонгджунг получи предната седмица поради честите си закъснения, не му попречи да закъснее и днес. Само, че този път причината беше различна.Честно казано го беше страх да се изправи пред Сан, затова и отложи този момент колкото се може повече.

Разбира се не може да отлага вечно, затова сега когато седеше пред вратата на класната си стая, и държеше дръжката с трепереща ръка, се приготви психически за това което предстои. Хонгджунг натисна дръжката и бавно отвори вратата, надниквайки в стаята. Както винаги всички спряха заниманията си и насочиха вниманието си към Хонгджунг, твърде любопитни да видят кой идва посредата на часа. Естествео за никого не беше изненада, че това е Хонгджунг, включително и учителя, който просто махна с ръка към чиновете, давайки му знак да заеме мястото си. Хонгджунг направи точно това, като през целия път до чина си, държеше главата си наведена, твърде засрамен да срещне погледа на най добрият си приятел.

Когато настъпи краят на часа, класната стая изведнъж се напълни с разговорите на учениците. Повечето излязоха от стаята, нетърпеливи да се разсеят от учебната обстановка чрез разговори с приятели или кратка разходка в двора на училището. Естествено Хонгджунг остана на мястото си, все още упорито отбягвайки погледите на приятелите си.

Стола на мястото пред Хонгджунг изведнъж бе дръпнат рязко към него. Сан седна наобратно на нормалния за сядане начин и облегна скръстените си ръце на чина на приятеля си.

- Е - каза той, вперил настоятелен поглед в Хонгджунг

- Съжалявам - отвърна Хонгджунг и най после срещна погледа на Сан. За първи път виждаше Сан да гледа с такава злоба. Затова е излишно да се спомене колко го заболя от факта, че този поглед беше предназначен за него.

- За какво? - продължи Сан - Затова, че ме използва ли?

- Не съ- тръгна да отрича Хонгджнг, но след миг осъзна, че всъщност бе направил точно това - Не исках да става така

- А какво искаше тогава?

- Аз...не знам. Стана ми мъчно за него предполагам

- А сега не ти е за това, че го лъжеш така ли? - Сан леко повиши тон

- Сан - намеси се Уйонг и сложи ръка на рамото на Сан, което като че ли по магия го накара да се отпусне

- Сан ти си най близкият ми приятел, никога не бих те наранил умишлено - каза Хонгджунг с насълзени очи - признавам това не беше най доброто решение което съм взимал някога. И на момента не ми изглеждаше като нещо голямо. Но осъзнах грешката си. Аз...ще кажа истината и на него, обещавам. Но не искам да го изгубя, както не искам и да изгубя теб. Затова моля те просто ми дай време да оправя кашата, която забърках

- Всички правим грешки - подкрепи го Уйонг - важното е, че Хонгджун е разбрал къде е сгрешил и има намерение да се поправи

Изглежда, че това успя да убеди Сан. Може би най вече Уйонг и ръката му, която направо изгаряше рамото на Сан. Но важното е, че го убеди

- Добре - съгласи се Сан - но не очаквай да ти простя веднага

- Благодаря ти - като, че ли камък падна от раменете на Хонгджунг. Макар, че тежеста на вината бързо се върна когато се сети за момчето на което все още дължеше истината

Добре де защо уж съм ги качила главите и после като видя няма😭😭😭