Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

33

Вторник 14 Май

- Хей - поздрави Йосанг след като се настани на мястото пред Джонхо, който се стресна от внезапната поява на другия - вчера ме игнорира цял ден..след като ме изведе на среща в събота..и ми каза, че ме харесваш...знаеш ли това не е много добър начин да накараш някого да си падне по теб

- Съжалявам - Джонхо сведе засрамено поглед, а след това остави несамоувереността и подигравките на съучениците му да говорят вместо него - помислих си, че сигурно си размислил и всъщност не искаш да имаш нищо общо със "странното хлапе"

- Да не би онези глупаци пак да ти казаха нещо? - Йосанг свъси вежди - Не ги слушай

В този миг кутийка от шоколадово мляко, все още наполовина пълна, прелетя от другия край на стаята и уцели тила на Джонхо, разливайки мляко по дрехите и косата му. Той трепна, но не се изненада, не се случва за първи път.

- Боже добре ли си? - попита Йосанг и насочи гневен поглед към саучениците им, които се смееха на постъпката си - Много зряло от ваша страна няма що

- Йосанг по добре не дружи с гейчето, накрая за теб също ще плъзнат слухове - човека който го каза се засмя самодоволно, заедно с още няколко от съучениците им, които седят около него

- Какво те интересува Джонхо кого харесва? - Йосанг се изправи от стола си, вече твърде ядосан за да си задържи езика зад зъбите - Да не би да си харесваш Джонгхо, че все това те интересува? Съжалявам, не мисля, че си негов тип

Почти целия клас избухна в смях 

- Йосанг - каза тихо Джонгхо опитвайки се да накара другия да си седне на мястото, не искаше да започнат да тормозят и него. Йосанг обаче напълно го игнорира

- Стига глупости - този, който хвърли млякото към Джонхо бе почервенял от яд - сякаш някой би го харесал

- Но не отричаш, че и ти си от този бряг - Йосанг се усмихна самодоволно след като видя физиономията на съученика си

- Сякаш бих могъл да съм част от тези гнусотевици

- Хей аз не те критикувам, всеки си има вкус

Класът отново избухна в смях

- Не съм педал

- Сериозно човече няма лошо в това, никой не ти се присмива - Из стаята се разнесе още по силен смях

Съученика му отиде пред него с яростна крачка и го хвана за яката - Ще ти го върна Йосанг, ще съжаляваш, че се опита да ме направиш за смях

- Какво, ще ме целунеш ли? Това със сигурност би било ужасно преживяване

Съученикът му пусна яката на Йосанг и засрамен и гневен напусна класната стая, следван от смеховете на съучениците си и пръстите които го сочеха

- Хайде - Йосанг се обърна към Джонхо и му подаде ръката си - ела да те изсушим - Джонхо кимна и пое ръката на другия

....

- Благодаря ти - каза Джонхо докато Йосанг подсушаваше млякото в косата му с тоалетна хартия, защото както винаги нямаше заредени салфетки за ръце 

- Няма защо, той си го заслужаваше и без това

- Но сега ще тормози и теб

- Само да опита, ще види че не трябва да се закача с мен

- Караш ме да се влюбя в теб още повече - каза Джонхо преди да успее да спре думите 

Ръката на Йосанг спря посредата на движението си, а лицето на Джонхо стана червено. В момента се радваше, че е с гръб към другия и не се налага да среща погледа му.

- Така де - Джонхо се опита да замаже положението - ъм изглеждаше толкова ъм..яко докато обръщаше хомофобията му срещо него и сега продължаваш да се грижиш за мен , което е много мило и ъм.. да трябва да спра да говоря

- Аз съм пан, знаеше ли? - попита Йосанг

- Ъм не...хубаво е да го науча де...

Йосан се приближи още към другия, сложи ръцете си на раменете му и го целуна по бузата. Джонхо се обърна и го погледна шокирано, на което Йосанг отвърна с усмивка

- Спри да слушаш хомофобите и вместо това започни да си говориш повече с мен, за да ме накараш да отвърна на чувствата ти - каза Йосанг оставяйки Джонхо безмълвен - за сега се справяш добре, така че продължавай в същия дух - Йосанг потупа ромото му и се обърна към вратата - а сега да се връщаме в час преди да са ни писали закъснения

Bad ass Йосанг✌️