Петък 19
- Уговорката за днес си остава нали? - Хонгджунг попита приятелите си - имам да ви казвам нещо важно
- Всичко наред ли е? - смръщи се Уйонг
- Да просто, трябва да ви го кажа насаме - усмихна се Хонгджунг в опит да прикрие притеснението си
Честно казано малко го беше страх от реакцията на приятелите му, но пък трябваше да бъде честен поне пред тях. Бяха минали две седмици, затова сметна че бе отлагал повече от достатъчно, за да им каже истината.
•••
Хонгджунг се бе загледал в коридора през отворената врата, потънал в мисли, когато забеляза преминаващия Сонгхуа. Ръцете му отново бяха пълни с тетрадки. Хонгджунг се изправи и без да му мисли много се затича след него.
- Хей - поздрави Хонгджунг когато настигна Сонгхуа и без да пита взе част от тетрадките, които държеше другия
- О, ъм...здравей - Сонгхуа се стресна , не очаквайки някой да изкочи така до него и погледна другия с недоумение
- Нека ти помогна - усмихна му се Хонгджунг
- Ъм, няма нужда... благодаря
- Е вече ги взех, така че...как си между другото?
- Добре... предполагам. А ти?
- И аз
Двамата продължиха пътя си до учителската стая в неловка тишина. Или поне неловка за Сонгхуа. Хонгджунг се чувстваше доста комфортно в компанията на другия. Пък и имаше шанса отново да го види от близо. А Сонгхуа наистина си беше просто...Уау.
Щом оставиха тетрадките в учителкста стая, двамата напуснаха помещението. Сонгхуа следван от Хонгджунг. Стана му изключително неудобно, затова се спря и се обърна към другия, който също се спря и го погледна с усмивка.
- Виж, благодаря ти за онзи ден, но не е нужно да ходиш след мен. Оценявам, че показваш съчувствие към мен, защото ме видя да плача, но наистин-
- Искам да сме приятели - изстреля Хонгджунг
- Какво? - учуди се Сонгхуа
- Искам да сме приятели - повтори Хонгджунг - Може ли?
- Защо?
- Не знам - Хонгджунг сви рамене
- Имам си приятели - отвърна Сонгхуа, готов отново да продължи по пътя си, но другия го спря
- Тогава ми позволи да те нарисувам
- К-какво? - Сонгхуа се зачуди дали е чул правилно
- Ако не искаш да сме приятели, добре, не мога да те накарам на сила. Но може ли поне да те нарисувам?
- Защо? Тук има толкова по хубави хора, които можеш да рисуваш...
- Не - Хонгджунг поклати глава в знак на отрицание - честно казано, от първия момент в който те видях, бях удивен от красотата ти. Затова не, не искам да рисувам друг, защото тук няма по хубав. Е какво ще кажеш, може ли?
Намръщеното лице на Сонгхуа омекна и лека усмивка се настани на лицето му. За момент изглеждаше сякаш ще се съгласи. Но след това погледна другия в очите и размисли. Обърна се и си тръгна без да казва нищо. Това май бе започнало да му става навик...
Изненада, изненада днес ще има три ъпдейта
أنت تقرأ
Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting
أدب الهواةЛъжи, вина и разбити сърца. Любовта е сложно нещо, особенно когато тръгва от една лъжа. После идва втора,трета и продължават докато истината не излезе наяве. Защото истината винаги излиза наяве. Но ще може ли Хонгджунг да се справи с голямата мрежа...
