Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

25

Сряда 8 Май

Специална глава

Джонгхо гледаше замечтано към Йосанг, който седеше срещу него, когато хартиена топка го удари по лицето и падна на чина му. Той се обърна да види кой е виновника и видя двама от съучениците му да се подхилкват. Нищо ново под слънцето. Затова и Джонгхо не си направи труда дори да погледне какво пише на хартията, съучениците му отдавна се бяха изчерпали от оригинални убиди.

 Не след дълго звънеца за последния час би и всички побързаха да напуснат класната си стая. Освен Йосанг, който предпочиташе да изчака тълпата да се разотиде, вместо да се блъска с другите на изхода. Този път остана и Джонгхо, който изчака стаята да се изпразни преди да пристъпи нервно към чина на Йосанг.

Братовчед му, който също бе и най добрият му приятел, го бе укоражавал да заговори другия от доста дълго време. И сега Джонгхо най после, се чувстваше достатъчно смел да го направи

- Хей - поздрави той. Йосанг спря да събира нещата си и надигна глава към Джонгхо

- Хей - отвърна Йосанг

- Ъм..знам, че..не сме си говорили особенно до сега, но...бих се радвал...ако искаш разбира се..ъ....- Йосанг го гледаше с очакване и както винаги изглеждаше очарователно без дори да се опитва. Което направи задачата на Джонгхо още по трудна. Как се очакваше да мисли когато самото съвършенство седи пред него. Той си пое дълбоко дъх, затвори очи за миг и когато отново ги отвори, изстреля всичко на един дъх - Тази събота в галерията ще открият нова изложба и бих се радвал, ако да дойдеш с мен........ако искаш разбира се

- О - възкликна другия

- Знам...че е от нищото....ъ...добре забрави ням-

- Ще дойда - прекъсна го Йосанг и се изправи от стола си, за да може да бъде на нивото на другия

- Н-наистина? - не можа да сдържи усмивката си Джонгхо

- Да, звучи интересно - Йосанг сложи раницата си на рамо и заобиколи Джонгхо, насочвайки се към вратата на стаята. Преди да излезе обаче се обърна и отправи лека усмивка към другия - ще се видим утре

Радвайте се дечица