Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

11

Сан и Уйонг седяха един до друг върху леглото на Хонгджунг,  нетърпеливи да разберът какво ще каже приятелят им. Хонгджунг седеше срещу тях и се чудеше от къде да започне. Стомахат му се преобърна от притеснение, затова той започна да върти гривната на ръката си в опит да се разсее от хилядите мисли, които минаваха през главата му. Знаеше, че да каже истината е правилната постъпка, но не знаеше дали ще успее да понесе, разочарованието в очите на приятелите си. Всяко действие си има последствия и сега Хонгджунг трябва да се изправи срещу последствията от недообмисленото си решение. Бяха минали едва две седмици, откакто бе почнал да си пише с тайния обожател на Сан, но му се сториха като векове. И всеки ден ставаше все по трудно и по трудно да каже истината,затова не бива да отлага повече. Хонгджунг си пое дълбоко дъх и с целия си кураж погледна Сан в очите

- Преди да ви кажа какво става и преди да сте ми се ядосали - каза Хонгджунг - искам само да знаете, че осъзнавам колко нечестно и глупаво съм постъпил и съжалявам. Ще приема гнева ви, защото знам, че го заслужавам, най вече твоя Сан...

- Гнева ми ли? - учуди се Сан - За какво говориш?

- Нали знаеш как номерата ни имат само едно число разлика и човек лесно би се объркал. Ами...някой наистина се обърка

Сан и Уйонг се спогледаха объркано, а след това отново насочиха вниманието си към Хонгджунг

- Преди две седмици получих съобщение от непознат номер, по точно обяснение в любов...

- Но това е супер - прекъсна го Уйонг - Защо да сме ти ядосани за това?

- Съобщението не беше за мен - продължи Хонгджунг - беше за Сан...и аз направих голяма грешка. Не му казах, че е объркал номера и...започнах да му пиша от твое име...

В стаята настана тишина, а напрежението между тримата се увеличаваше с всяка секнда

- Защо не ми каза още тогава? - попита Сан хладнокръвно, въпреки че се вижда колко е ядосан

- Не знам аз...- очите на Хонгджунг започнаха да се насълзяват - знаех, че няма да отвърнеш на чувствата му и ми стана жал...помислих се, че може би мога да го накарам да те отхареса без да нараняваш чувствата му

- Това дали ще му дам шанс е мое решение Хонгджунг. Как можа? Това не е честно нито към мен, нито към него

- Знам аз просто...просто постъпих глупаво - Хонгджунг затвори очи за секунда, опитвайки да се успокои, но вместо това сълза се търкулна по бузата му - Той беше толкова мил и когато започнахме да си пишем осъзнах, че ми харесва да го правим. С него е забавно и той е наистина невероятен  човек

- Ти го лъжеш! - Сан повиши тон, неуспявайки да възпре гнева си. Не очакваше, че най добрият му приятел би се възползвал така от него - Лъжеш и мен и себе си. Вместо да ми кажеш за това и да изясним ситуацията, ти само подхранва надеждите му. Той си мисли, че си пише с мен. Че има шанс с мен

- Добре стига толкова - намеси се Уйонг - Хонгджун това наистина е долна постъпка от твоя страна, но станалото е станало. Сан, Хонгджунг наистина съжалява и признава грешката си. Сега важното не е какво е направил, а как ще го оправим.

- Аз все още не съм му казал истната - призна си Хонгджунг и изтри мокрите си от сълзи бузи. Мислено благодари на Уйонг затова, че се застъпи за него - исках първо да кажа на вас...Йосанг също знае

- Значи каза на Йосанг, но не и на мен, въпреки, че става въпрос за мен?! - Този път Сан не успя да прикрие гнева в гласа си

Той рязко се изправи от мястото си и тръгна към вратата. Не искаше да гледа Хонгджунг повече, не и с цялото разочарование, което изпитва към него в момента

- Сан, чакай - Повика го Уйонг, но той напусна дома на Хонгджуг без дори да се обърне

Драмааааа👀