Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

8

 Вторник  16

Беззъб 🌑
Видях, че с приятелите си говориш съвсем нормално
Значи проблема ти е с мен
Какво направих?

Вие
Нищо

Беззъб🌑
Очевидно не е нищо
Сан, наистина много те харесвам
И искам това да проработи
Но няма да търпя да ме игнорираш и да се държиш грубо към мен
Не го заслужавам
А ако смяташ, че го заслужавам поне ми кажи защо

Вие
Прав си, не го заслужаваш
Просто аз съм задник

Беззъб 🌑
Не си задник
Просто се държиш като такъв

Вие
Съжалявам
Разбирам защо ме харесваш, но може би ще е по добре да спреш

Беззъб 🌑
Осъзнаваш, че не мога просто да си изключа чувствата нали?
Ако не смяташ, че можеш да развиеш чувста към мен, тогава защо ми отговори
Защо подхранваше надеждите ми почти две седмици?
Защо изобщо ми отговори, а не ме остави без отговор, за да мога да забравя за теб?

Вие
Наистина съжалявам

Беззъб 🌑
Това не оправя проблема
Защото не ти казвам кой съм ли е?

Вие
Не

Беззъб🌑
Ами тогава?

Вие
Просто съм идиот, който взе глупаво решение и нанесе повече щети, отколкото си мислеше, че ще нанесе

Беззъб 🌑
О значи сега съм глупаво решение
Стана ти жал за мен и затова реши да се правиш, че ти харесва да си говорим ли?

Вие
Не исках да разбия сърцето ти

Беззъб 🌑
О забога, няма да умра ако просто ми откажеш

Хонгджунг се почувства изключително зле, след като прочете всички съобщения. Когато отговори на първото му съобщение, изобщо не се бе замислял каква щета би нанесъл. И в стремежа си да не нарани другия, накрая направи точно обратното. Дори не можеше да каже истината, защото част от него не искаше да спира да си пише с момчето. А ако каже истина, сигурно ще го намрази и няма да иска да го вижда. Голяма дупка бе изкопал Хонгджунг и сега щеше да му е изключено трудно да се измъкне от нея.

•••

Хонгджунг надникна в момчешката тоалетна, която за негово щастие беше празна. Той влезе и затвори вратата след себе си, а след това застана пред огледалото. Трябваше да каже истината на Сан. Поне на него. Може би щеше да му помогне да оправи положението. Или щеше да бъде изключително разочарован от постъпката на най добрия си приятел и да не му проговори повече.

Тревогите на Хонгджунг бяха прекъснати от хлипане, което бързо беше заглушено. Той се насочи към източника на звука и се спря пред една от тоалетните кабинки. Чу се подсмърчане.

- Хей - каза Хонгджунг - добре ли си?

- Добре съм - отвърна човека от другата страна, но дори и по гласа му си личеше, че не е

- Ако имаш нужда да поговориш с някой...

- Не

Вратата на кабинката се отвори рязко, почти отнасяйки Хонгджунг със себе си. Пред него застана Сонгхуа, който го погледна със зачервени от плач очи. Сонгхуа побърза да сведе поглед и се насочи към мивката, за да измие лицето си. Хонгджунг застана зад него, като все пак остави достатъчно пространство, за да не навлиза в личното му пространство.

- Изглеждаш все едно имаш нужда от прегръдка - коментира Хонгджунг и разпери ръце - аз също, така че ако нямаш против...

Сонгхуа го изгледа преценяващо, за момент всякаш се поколеба дали наистина да не приеме предложението на Хонгджунг. Но вкрайна сметка напусна тоалетната без да казва каквото и да е било