Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

30

Събота 11 май

Хонгджунг не бе единствения в групичата им, който се успиваше, Йосанг също не му отстъпваше, въпреки че не може да стигне нивото на Хонгджунг. Въпреки, че Йосанг обикновенно не се успива за училище, уикендът е друго нещо. И тази събота не е изключение. Йосанг закъсняваше с почти час за уговорената му среща с Джонгхо. Бе забравил да поиска номера или социална мрежа на другия, затова сега нямаше абсолютно никаква връзка с него и единственото което му остана бе да се надява, че другия все още ще е там. Затова бързаше колкото може. Със зачервени бузи и почти останал без въздух от бързане, Йосанг най после стигна галерията. За негово щастие Джонгхо беше все още там и го чакаше. Пишеше нещо на телефона си и въобще не забеляза Йосанг, който застана до него.

-  Здравей - поздрави Йосанг все още леко задъхан и Джонгхо подскочи стреснато

- Ти..ти дойде - отбеляза Джонгхо, когато осъзна какво се случва и лека усмивка изви устните му - м-..мислех, че няма да дойдеш...

- Сжалявам, успах се и нямах номера ти, за да ти звънна

- Н-няма проблем,радвам се че дойде

- А аз, че все още си тук, наистина съжалявам не го направих нарочно...- Йосанг извади телефона от джоба на дънките си - ето запиши номера си

- Ти...искаш номера ми? - учуди се Джонгхо и несигурно пое телефона на друя в ръцете си

- Ами да...за да не се повтори

Джонгхо изписа номера си и върна телефона на Йосанг. След това двете момчета се отправиха към входа на галерията и влязоха вътре.

От начало двете момчета разглеждаха в тишина. До сега не си бяха говорили, затова не бяха сигурни какво да кажат на другия. Но накрая Джонгхо се осмели и с риск да стане досаден на другия, започна да му разказва за историята зад някои от творбите. Постепенно двамата се отпуснаха и започнаха да обсъждат неща свързани с училище.

- Всъщност - каза Йосанг - ми е любопитно защо покани мен, а не дойде с някой от приятелите си?

- Ами...честно казано - Джонгхо се спря и се осмели да погледне другия в очите - аз...- пое си дълбоко дъх - харесвам те...

Йосанг погледна другия шокирано. Не, че не му мина през главата, че е възможно. Но не очакваше другия да го каже просто така.

- Оу ами...аз не съм хомофоб или нещо от сорта но...

- Но не ме харесваш...

- Съжалявам...

- Недей, очаквах го

- От колко време...нали ме..харесваш? - попита Йосанг

- От две години може би - отвърна Джонгхо

- Уха...не знам какво да кажа

- Не е нужно да казваш каквото и да е...просто най после събрах смелост да ти кажа...ъм...нека да продължим...

След като разгледаха останалите творби в мълчание двете момчета излязоха от галерията и се спряха пред входа, за да си кажат довиждане. Джонгхо се обърна , за да си тръгне, но след кратко двоумене Йосанг хвана ръката му и го спря. Другия го погледна объркано и Йосанг преглътна буцата в гърлото си.

- Ами...ако ти дам шанс...

- Какво ? - учуди се Джонгхо

- Имам в предвид...да...ме накараш да отвърна на чувствата ти

- С-сериозно ли?

- Да

Широка усмивка изгря на лицето на Джонгхо и без да му мисли много се приближи и прегърна другия. Йосанг отвърна на прегръдката

- Благодаря - каза Джонгхо наслаждавайки се на всяка секунда

Съжалявам за забавянето, покрай матурите и бала не ми се занимаваше с Wattpad , но сега ще гледам да наваксам