Confessions // Hongjoong X Seonghwa Texting

26

Сонгхуа чакаше до портата на училището и нервно потропваше с крак. По голямата част от учениците се бяха разотишли, но от време на време се появяваха още ученици, които хвърляха любопитен поглед към Сонгхуа. Не след дълго Хонгджунг също се появи. Сонгхуа си пое дълбоко дъх, за да се успокои и насили усмивка на лицето си.

- Здравей - поздрави радостен Хонгджунг въпреки, че до преди това е бил на наказание

- Здравей - отвърна Сонгхуа

- Да тръгваме? - предложи по ниския, а Сонгхуа само кимна в отговор - Към спирката тогава

Двамата прекараха по голямата част от пътя  в мълчание. Возенето в автобуса също беше прекарано в тишина. Или поне тишина между двамата. Автобуса беше пълен с ученици и доста от тях си шушукаха не толкова дискретно.

- Нашите са още на работа, затова за сега сме двамата - съобщи Хонгджунг докато отключваше входната врата на дома си - надявам се, че не е проблем за теб

- Не - отвърна другия и последва Хонгджунг навътре след като оставиха якетата и раниците на закачалката в коридора

- Гладен ли си?

- Не - каза Сонгхуа и противно на клишетата нямаше къркорещи черва, които да го издадът

- Добре тогава да отидем директно в стаята ми...

Хонгджунг поведе другия по коридора и отвори вратата намираща се точно срещу входната врата. Стаята не беше особенно голяма, но все пак не беше и твърде малка. До прозореца се намираше едно бюро, което беше затрупано с листи и тетрадки. Срещу бюрото, залепено за стената се намираше леглото на Хонгджунг а на срещуположната стена до вратата се намираше голям дървен гардероб. До него и леглото седяха две шкафчета, които са напълно идентични, а завършека на стаята бе статива, който седеше разпънат почти в центъра на стаята.

- Настани се където ти е удобно - каза Хонгджунг и напусна стаята, без да даде обяснение защо

Сонгхуа се зачуди къде да седне. Според разположението на статива прецени, че ще е най добре да седна на леглото, но пък това му се стори твърде нахално. Затова просто стърчеше посредата на стаята, докато чакаше другия. Не след дълго той се върна, държащ поднос с две чаши сок и нарязани плодове в една чинийка.

- Гладен или не, майка ми ни е оставила плодове, затова трябва да ядеш - Хонгджунг най после осъзна, че другия все още седи прав и се намръщи леко - защо не сядаш? Проблем ли има?