Буря в корона

Глава 11: Сватовницата

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присвити очи.
-Ваши Благородия. - поздрави ги Акила с реверанс. - Съпруже. - обърна се към краля и несигурна усмивка грейна на лицето му.
-Вярно ли е? - попита рязко майка му. След като не получи отговор принцът взе думата:
-Из двора напоследък се носят тревожни слухове, Ваше Величество. Хората говорят за предстоящ кралски годеж.
-Но това са чудесни новини. - отвърна добродушно Акила. - За нашия годеж със Сирис всички празнуваха.
Майката на краля извъртя очи. „Може би не всички", помисли си Акила.
-Онази напудрена патица - поде старицата. - Лусиана Морисдел цял ден се хвали из двора, че нейната дъщеря щяла да бъде кралица, представете си. Имаше дори нахалството да ме нарече „майко" - последното изрече с такава неприязън, че едва не изплю ченето си. - А когато я попитах откъде й е хрумнало това безумие, отвърна, че кралицата я е поканила лично на вечеря с предложение за годеж.
-Между престолонаследникът, принц Родум, и Шериз Хордис от Хайкинтос. - уточни не по-весело Сивел Робинор. - Херцог Хордис и съпругата му се кълнат, че сте им дали кралска дума.
-Вярно ли е? - повтори натъртено старата вещица.
-Не бих могла... - отвърна невинно кралицата. Стегнатият корем на краля се плъзна надолу в облекчение.
-Казах ви, че няма как да е истина. - увери ги спокойно той.
-Не бих могла... да пропусна такава чудесна възможност. - довърши Акила. Кралският корем се разтегли още повече, този път от отчаяние.
-Нима намеквате, че херцогът е отправил предложението? - предпазливо попита старият принц.
-Бих го нарекла взаимна идея. - разсеяно отвърна Акила.
-Трудно може да се каже така, ако Негово Величество не знае нищо за тази „идея". - отвърна наперено принц Сивел. - Представете си неговата реакция, както и нашата, когато по такъв начин научихме, че кралицата действа зад гърба на собствения си крал.
-И съпруг. - добави майка му. - А на теб, момиче, къде ти беше умът? - Макар че Акила вече се доближаваше към средата на трийсетте, свекърва й още я наричаше момиче. Нея както и всяка жена, която не бе живяла достатъчно дълго, че да се спаружи като риба на сухо. - Принц за принцеса и граф за графиня, така казват там, откъдето идвам. Такива са традициите на рода Белентау от Синакорсия, така съм възпитана аз, макар и не всички да са имали този мой късмет. Чувала съм, че такива традиции някога са се спазвали и тук.
-Хубави времена бяха. - подхвърли принц Сивел. - Жалко, че брат ми не успя да види до какво може да доведе безрасъдството да ги прекъсне.
-Изглежда сега безрасъдството е новата традиция на рода Робинор. - язвително продължи вещицата. - Нали каза, че си говорил с нея? - скара се на сина си. - Или отново си отишъл да говориш с вилицата и халбата? Виж се. Започваш да приличаш все повече на баща си! Обяснихме ти, че трябва да й покажеш къде й е мястото, но явно не можеш...
-Ваше Височество... - тактично се опита да я спре принцът.
-Не сега, Сивел! - скастри го старицата. - Още десет години ли да мълча? Както е тръгнало всичко, освен съпруг ще трябва да погреба и син, и внук, и след още десет Всевишните може би ще имат милостта да ме вземат и мен. Ако имаш късмет, теб ще те вземат преди да се наложи да видиш това, което ще видя аз. - издиша тежко и отново се обърна към сина си. - Трябва да си го набиеш в главата най-после, Сирис. - сложи ръка на рамото му. - Ти си кралят. Не тя, не аз, не чичо ти... Ти.
Кралят помълча за миг докато майка му гледаше в очакване.
-Акила, не разбирам. - рече натъжено накрая. - Защо ще го криеш от мен?
-Мислех, че ще се зарадваш, скъпи мой. - отвърна му умолително и запърха с мигли. - Знам, че Хордис е най-верният ти съветник. А дъщеря му ще е по-вярна от която и да е чужда принцеса.
-Подбирай си внимателно думите, момиче. - смъмри я свекърва й.
-Белентау винаги са били приятели на Робинор. - включи се принц Сивел. - Кралят се канеше, когато дойде времето, наследникът да взема за жена принцеса от техния род. Затова трябва да опровергаем твърденията за годеж с Шериз Хордис колкото може по-скоро.
-Но това ще оскърби горкия херцог. - рече жално Акила.
-Не искам да става така. - отвърна кралят. - Ако можем да обясним, че това е недоразумение...
-Този кораб отплава. - свъси вежди майка му. - Не става въпрос за безпочвен слух на дворцови клюкарки, че да се отрече ей така. Кралицата е дала кралска дума на Хордис. На своя глава, да, но е дадена. А един крал никога не престъпва кралската дума. Така съм възпитана аз, така съм възпитала и сина си. И не само ще го приемеш, а ще заявиш, че идеята е била твоя през цялото време. Един крал не може да признае, че съпругата му решава подобни дела вместо него. Ако ли не, можеш още сега да й предадеш тази своя корона и на нейно място да нахлупиш шутовска шапка.
Кралят я изгледа смаяно.
-Така да бъде. - отговори вместо него принц Сивел. - Не бива да допуснем Негово Величество да стане за посмешище.
-Трябва да признаем обаче - старицата стрелна Акила Сот с презрителен поглед. - че има известно подобрение в булката от последния път. Един херцог стои над всеки граф. А и Хордис изглежда начетен човек. Със сигурност по-начетен от който и да е Сот.
-И така да е, Хордис е пропит от алчност и коварство. - побърза да добави принцът. - Не може да му се има доверие.
-Моля те не сега, Сивел. - отвърна с досада майката на краля. - Всички сме слушали колко усърдно работиш и колко подмолен е лешоядът от Хайкинтос.
-Ще го повтарям докато кралят не се вслуша. - продължи да упорства принцът. - Граф Ламбранд заслужава поста на първи съветник повече от всеки друг...
-Може да си поговорите за това някой друг път. - прекъсна го старицата. - А ти, момиче - обърна се отново към Акила. - не мисли, че ти се е разминало, или че този фарс ще мине и втори път. Още днес ще се разтръби новината, че отсега нататък всички кралски годежи ще бъдат обявени лично от краля и никой друг. Останалото ще се третира като лъжлив слух. Без значение откъде произхожда.
-Има и още. - добави със задоволство принцът. - Прислугата ви бе отпратена и подменена с нова. Няма как да не са знаели за намеренията ви и все пак са скрили от своя крал. Това, разбира се, е недопустимо. Бе ви начислена и нова охрана. До един хора лоялни на короната.
-Така че на твое място бих помислила два пъти преди отново да се занимая с подобни изпълнения. - довърши вещицата.
-Нямам какво да крия от вас. - невинно отвърна Акила.
През цялото време имаше напразни надежди съпругът й да я защити, но и двамата знаеха, че това няма да стане. Може би майка му все пак бе права за едно днес. Шутовска шапка би му отивала повече, а на Акила - корона.