Prove your innocence

Part 15

ДЖЕЙКЪБ

Два дни по-късно стоях пред къщата на семейство Донован. Изключих двигателя преди може би 5 минути ,но не намирах смелост да сляза от колата.

Беше малка скромна къща в крайните квартали. От това което знам са скромни хора с добри сърца. Кейтлин, Аштън и Маделин Донован. Какво трябваше да им кажа? Как щях да намеря сили да им се извиня? Как щях да погледна момичето в очите или родителите и ,които ми се молеха?

Най-накрая събрах смелост и почуках на вратата. След секунди госпожа Донован отвори. Погледна ме изненадано , а след това ме прегърна и заплака на рамото ми.

-Благодаря! Благодаря ,началник! Знаех си ,че ще разберете истината. -тя ми се усмихна през сълзи и се отдръпна правейки ми път. -Влезте.

-Не ,аз...... Исках да говоря с Кейтлин. -погледнах вътре в къщата ,от това което се виждаше от входната врата.

-Тя не си е вкъщи. Но мисля ,че знам къде е. - майка и ме погледна в очите.

-Къде?

-На гроба на Ашли.

КЕЙТЛИН

Гледах буквите изписани на гроба.
АШЛИ АЛИСТЪР

Поставих лилавите лавандула над пръста и погледнах към небето. Тъмните облаци се събираха и трещяха ужасяващо.

-Здравей, Ашли! -казах и усетих как сълза покапа по бузата ми. - Знам ,че обичаш лавандулата ,затова ще ти нося всеки ден. Обещавам ти.

Изведнъж заваля като изведро и тънката ми блуза веднага се измокри. Сълзите ми капеха неспирно и дъжда се смесваше с тях.

-Ашли! -проплаках аз срутвайки се на земята до гроба. Погалих снимката и и захълцах едва поемайки си дъх ,когато усетих нечие яке на раменете ми. Ароматът на скъп парфюм ме удари веднага и погледнах нагоре срещайки очите му.

Потреперих спомняйки си как той за малко не ме удуши. Знаех,че повече нямаше да ме барне ,но все още изпитвах страх.

Избърсах сълзите си и се изправих едва стоейки на краката си.

-Началник Алистър.......

-Джейкъб. Наричай ме Джейкъб. -каза бавно той докато черната му тениска полепваше по мускулестото му тяло.

Гледаше ме в очите без да откъсва поглед и бавно се приближи. Аз не отстъпих. Той вдигна ръка и аз веднага се сепнах затваряйки очи..... нищо не последва. Отворих очи и го видях да се взира в мен. Бавно приближи ръка към лицето ми и сложи няколко мокри кичура зад ухото ми.

-Дължа ти извинение. Аз.....

Джейкъб Алистър ми се извиняваше?

-Всичко е наред. Направихте , това което смятахте за правилно. Тя е била всичко за вас. Понякога чувствата надделяват над разума.

Сведох глава и погледнах скъпите му обувки ,а след това и моите износени маратонки.

-Виж никога не съм казвал на никого ,че съжалявам, защото никога не съм грешал. Но този път сгреших. Съжалявам за всичко, Кейтлин. -погледнах нагоре към очите му ,чийто цвят блестеше ярко. Примамваше ме като примка.

-Е пътищата ни се разделят дотук. Скоро заминавам. Не мога да остана тук. Прекалено болезнено е. -извърнах глава поглеждайки към гроба. Не можех да го гледам в очите. Свалих якето от раменете ми и му го подадох. Той го взе и след секунда отново ме наметна с него. Погледът му показваше ,че иска да го задържа.

Взирахме се един друг безмълвно. Сякаш душите ни си говореха. Само ,ако можех да се върна три месеца назад. Само, ако можех да спася Ашли.

-Сбогом ,Джейкъб! -изрекох и се обърнах тръгвайки си.

Дъждът заваля още по-силно. Не само ние страдахме. Светът също страдаше с нас. Две наранени души. Време бе за ново начало!