The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 1- Самото начало

- Ти изрусен идиот такъв!- развиках се аз на русото момче срещу мен.- Не стига че си блонди, ами и току- що пролича, че нямаш грам мозък в главата!!!

- Но аз казах, че...-промърмори той, но беше прекъснат от приятеля си- висок къдрав младеж, с зелени очи.

- Лоу лоу лоу... какво се случва тук? -застана между нас къдравия и погледна към мен- Леле мокричка си... Не знам дали това ще се изпере.

В пристъп на ярост аз взех чашата с кафе от ръката на Стейси и я плиснах в лицето на русокоското. От носа и брадата му потекога вадички, а на блузата му се образува голямо кафяво петно.

- Ей това беше моето кафе!- извика приятелката ми.

- Защо ме заля с това отвратително горещо кафе?!- огледа блузата си русокоското- Твоята блуза да не беше маркова, че да си отмъщаваш така?

Изръмжах, побесняла от яд и изблъсках къдравелкото, който беше застанал на пътя ми.

- Извинете я, малко множко и се насъбра днес...-чух как започна да се оправдава приятелката ми.

- Хайде Стейси! Не им се оправдавай!- обърнах се към русото момиче и метнах последен гневен поглед към бандата момчета...

(...)

Но нека върнем лентата назад. Нека започнем от самото начало.

*1 година по- рано*

- Това беше последния кашон Парис.-влезе през вратата на стаята ми татко.

- Благодаря ти, че пренесе всичко тате.- прегърнах го

- Ще ни липсваш миличка.- дойде и мама която почти плачеше.

- Ооо мамо...- прегърнах я- Недей да плачеш, пак ще се виждаме!

- Хайде, Парис ще закъснеем! Кога ще си подредим багажа и кога ще се оправим за партито?! Идвай вече!- изкрещя с все сила Стейси, която ме чакаше в колата си.

- Идвам Стейси!- извиках през рамо така че тя да ме чуе

- Права е... Отивай да се забавляваш- каза мама и се усмихна тъжно

Осмислих думите на Стейси и взех набързо чантата и телефона си.

- Чао наще! Ще ви посещавам през уикендите, ако не съм заета!- извиках през рамо докато тичах към колата на приятеката си.

-Хайде бе момиче, ще закъснеем!- подкани ме Стейси като влезнах в колата

Усмихнах й се ехидно и закопчах колана си. Колата потегли. Отпуснах се на седалката и издишах облекчено. Даа, мечтата на всеки тинейджър- да живее сам, без родителите си. При мен това най- после се случи. Е, нямаше да съм съвсем сама... щях да съм с приятелката си- Стейси. Двете бяхме обзавели новия си дом- къща на два етажа с три спални, две бани, голям хол и огромна кухня, съвсем сами. Оставаше ни само да се нанесем и да рапръснем вещите си по стаите. Стейси беше високо русо момиче, със сини очи, уникална усмивка и перфектно лице. Тя беше на 16, а аз на 17 и все пак беше прекалено гениална, за възрастта си... и за това да беше руса. Сигурна съм че някога се е изрусила и не ми е казала тази подробност.