The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 12- Просто ме върни вкъщи!

Утрото дойде и слънцето проникна през прозореца в стаята ми. Лъчите му внимателно докоснаха лицето ми и ме събудиха. Размърдах се леко и отворих очи. По някаква странна причина главата ме болеше много силно. До мен бяха поставени дрехите ми- вече сухи. Разтрих слепоочията си, след което отметнах завивката си и станах от леглото. Босите ми стъпала докоснаха студеният дървен под, което ме накара да потреперя.

Запътих се към банята. Влязох в нея и застанах пред мивката. Все още ми се спеше и не обърнах вниманието на образа ми в огледалото, което висеше над нея. Завъртях кранчетата на чешмата и от тях потече хладка вода. Напълних шепите си, надбведох се и наплисках лицето си. Така направих още два, три пъти след което взех една от кърпите, които бяха поставени до мен и избърсах лицето си. Оставих къпрпата на мястото й и тръгнах да излизам от банята.

Изведнъж спрях на място и се върнах обратно пред огледалото. Забелязах нещо доста странно на врата си. Имах странни синини на него. Приближих се към огледалото, за да се огледам по- добре. Тогава силна болка прониза като светкавица мозъка ми и спомени от предишната нощ нахълтаха в главата ми. Спомних си гневът на Хари. Той се разрази на два пъти предишната вечер и вторият път едва не загубих живота си. Тогава се сетих защо всичко това се случи. От любопитство. Спомних си, че глупавото ми любопитство не ми даваше да заспя и единственото, което можа да измисли моят "умен" мозък, бе да изчакам къдрокоското да си легне и да взема ключовете, които по-рано той използва, за да отключи къщата. Опитът беше несполучлив. Стайлс ме улови на местопрестъплението и за моя най- голяма изненада започна да ме души. Не можех да се защитя. Въздухът ми свърши и припаднах... но за кратко. Явно след това той ме е пренесъл в стаята ми.

Отдръпнах се от огледалото и погалих петната. Какво ми направи той?! Да, сама си бях виновна, но не знаех че ще избухне до такава степен. Трябваше ли да се страхувам от него или не? Какво, ако пак избухнеше и този път не пощадеше живота ми? Бях забелязала, че лесно мени настроенията си, но това не го очаквах. Като човек, който учи психология мога да кажа, че аз постъпих неправилно и го предизвиках. Признавам вината си.

Разделих дългата си коса по равно от двете страни на врата ми и се опитах да прикрия до някаква степен синините. Почти се получи, сега оставаше само господин "Зорко Око" да не ги забележи.