Chapter 27- С вас господине, отивам навсякъде!

1.6K 84 1
                                    

   Събудих се с мисълта, че ще закъснея за закуска и скочих бързо от леглото. Погледнах часовника си и видях, че беше 7:45. Сериозно, толкова рано?!

-         О, боже ще закъснея!- казах си с пресипнал глас и оставих телефона на нощното шкафче.

  Сутрин рано гласа ми винаги падаше, затова не се притесних за себе си, когато се чух. Тръгнах към банята, но се спънах в нещо и се срутих на пода. Обърнах се и открих на земята малко жълто пате-ключодържател. Кога се беше появило тук?

  Поклатих галава и станах от  земята. Оставих го  на леглото и отидох в банята. Хвърлих си бърз, освежаващ душ, после увих косата си с кърпа и отворих гардероба си. Извадих дънки и потник и ги облякох. Махнах кърпата от косата си и я вързах на опашка.

  Взех телефона, патето и картата си и излязох от стаята. Качих се в асансьора и слязох във фоаето, след което се ориентирах къде е ресторанта по звука от тракането на съдове. Казах номера на стаята си на човека, който седеше пред ресторанта и влязох. Мушнах телефона и картата в джоба на дънките си и отидох на шведската маса. Взех си една чашка и застанах пред кафемашината. Натиснах бутончето, на което пишеше "двойно кафе" и сложих чашата си, за да се напълни.

-         Добро утро, слънце!- дрезгав глас и ръка на талията ми ме накараха да подскоча. Обърнах се и засякох погледа си с чифт светли, зелени очи.

-         Добро утро, Хари!- усмихнах се аз и го целунах.

-         Седнали сме ето там- посочи ми той една от масите, на която седяха Зейн, Луи и Лиам иобсъждаха нещо разпалено,- ако искаш ела при нас.

-         Разбира се, че ще дойда!

  Взех кафето си и тръгнах след Хари. Седнах на свободното място между Луи и него и поставих питието на масата.

-         Парис!- извика Луи и ме прегърна силно.

-         Боже, на какво дължа тази радост?- попитах и вдигнах вежди учудено

-         Ами просто се радваме да те видим.- обясни Лиам

-         Да, снощи изглеждаше, сякаш те е смазал автобус.- допълни го Зейн и отпи от портокаловия си сок.- Няма ли да закусваш?

-         В момента съм много жадна... И благодаря Зейн за сравнението с автобуса.

The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's  BulgariaTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang