The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 30- Парис, обичам те...

      Катастрофа. Най- ужасното нещо, което може да се случи на човек е да попадне в катастрофа. Според статистиките най- много хора губят живота си точно в ПТП- та. Най- страшен е моментът на сблъсъка. Тогава се чудиш къде си- в Рая, в Ада или по- лошо, някъде посредата- в реалността.

      Точно така се чувствах сега и аз. Къде бях? Какво се случи? Отворих бавно очи и се огледах около себе си. Съвсем бях забравила, че момчетата също бяха в колата с мен. Господи, какво направих? Обърнах се към задната седалка, където беше Зейн. Той се беше свил, краката му бяха плътно прибрани към тялото, ръцете му- увити около коленете, а главата му- между гърдите и краката. Тялото му трепереше и благодарение на колана, той беше останал жив.

     Дишайки тежко, аз бавно завъртях главата си към момчето до мен. Когато  видях затворените очи на Найл, отпуснатата му на стъклото глава и кръвта стичаща се от сцепената му вежда, в мен настъпи малка паника.

-        Добре ли са всички?- треперещият ми глас се разнесе из тихата кола и накара мъжа на задната седалка да се размърда.

-        Парис...- чух тих глас зад себе си. Рязко се обърнах и срещнах дълбоките очи на Зейн. Той бавно разтвори устни и попита:- Какво стана?

-        А-аз...- засричах аз,- Н-н-найл...

-        Какво му е на Найл?- подскочи чернокосият и се набра на двете седалки, за да достигне до нас.- Боже от него тече кръв!- възкликна той и ппогледна към мен, объркано.- Но и от теб тече кръв.

     Малик постави пръста си върху устните ми  и размаза кръвта стичаща се от тях. Не се интересувах особено от себе си в този момент. Мислех само за Найл. Той все още не отваряше очи. Ами ако беше мъртъв? Не, не, не! Не можеше да се случи! Не трябваше! Молех се да отвори очи, да видя отново красивите му сини ириси.

-        И сега какво?- прошепна Зейн. Наистина не знаех какво да правя. Имаше пулс, сънната му артерия пулсираше и това до някаква степен ме успокояваше.

-        Има пулс.- казах аз и се протегнах, за да хвана брадичката му. Повдигнах я леко и го огледах.- Това е...

      Преди да довърша изречението си момчето бавно отвори клепачите си и сините му очи сякаш пронизаха сърцето ми. Никой си нямаше и на представа колко се радвах, че се събуди, че отново виждах очите му. Бях се привързала към всяко едно от петте момчета толкова много че не можех да си позволя да изложа на опасност някой от тях. Знаех, че те винаги ще са насреща и ще бъдат до мен... каквото и да стане.