The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 5- Тук ще си умрем

Хари все още стоеше и стискаше китката ми. Вгледах се в ръката му. Неговата длан беше огромна и в сравнение с нея китката ми беше нещо малко и нищожно. Погледнах към къдравелкото, след това към хватката ни и после пак към него. Той улови притеснението в погледа ми и усети че искам да ме пусне. Стайлс пусна ръката ми, а аз рязко я издърпах. Опрях длан на челото си и вплетох пръсти в косата си. Погледа ми започна да блуждае през пространството, а през главата ми минаваха различни мисли. Не знаех какво да направя. Той ме покани на среща. Това беше огромен шок за мен. Какъв беше проблема ми? Проблема ми беше такъв, че до вчера с Хари се карахме, аз разбих бутилка в главата на... може би приятелката му. Но чакай... ако има приятелка защо ще ме кани на среща? Тук имаше нещо гнило.

Погледнах в очите на момчето срещу мен. Те бяха смарагдово зелени с лек отенък на кяфяв цвят около зеницата и излъчваха спокойствие. Същите като моите... Още едно странно съвпадение. Хари продължаваше да се усмихва насреща ми и ме подкани да кажа нещо. Аз отворих уста в опит да проговоря, но от там излезна нещо средно между стон и ахване. Засмях се и вдишах дълбоко.

- Ами... аз...- заекнах и усетих, че гласа ми се разтрпери. Вдишах и издишах дълбоко и извадих най- сериозния си глас- Кой ден от седмицата сме днес?

- Петък- отговори Хари и отново се усмихна.

- Заета съм.- изстрелях бързо с надеждата да се откаже да ме пита повече, но не това беше Стайлс, той не се примирява лесно.

- Аз не питах за днес- изсмя се къдравият.

- И утре не мога... Цяла седмица съм заета.- исках да избегна среща с Хари. Исках да му покажа, че не съм от онези лесните момичета, с които се познава от 3 дни и вече скачат в леглото му. Ако ме искаше, трябваше да ме спечели. А това все още не беше станало.

- Добре... Тогава кога можеш?- попита Хари с надежда, но не... нямаше да му се дам. Аз не съм лесна.

- За теб никога!- чух се как казвам най- голямата глупост, която можеше да роди моята „умна" глава. Сложих ръка на устата си. Вече беше късно. Не можех да върна думите си назад. Видях, че за части от секундата, през очите на къдравелкото премина болка, но после се възстанови твърдият му поглед.

Хари погледна ръчният си часовник и промърмори нещо под носа си. Каза ми, че трябва да тръгва и двамата се сбогувахме. Той се обърна с гръб към мен и се затича по алеята надолу. Стоях още дълго и гледах след отдалечаващата му се фигура. Искаше ми се да го спра и да върна думите си, казвайки му че ще приема. Може би не трябваше да се държа така гадно с него. Може би трябваше да преглътна егото си. Какво толкова? Една вечеря! Нищо не е...