The Dark Side Of You (Book 1)II #Watty's Bulgaria

Chapter 17- Никога повече не крий от мен!

  Днес въобще не бях на себе си. Едва говорех и се движех. Ушите ми бучаха, а очите ми се затваряха сами. Когато лекцията ми приключи и тръгнах към работното си място, едва не ме бутна кола поради моето невнимание. Изведнъж, точно преди тялото ми да се удари в капака на колата, някой ме хвана през кръста и извлече на тротоара. От стреса ми се зави свят и краката ми се подкосиха. Не успях да запазя равновесие и паднах върху слабото тяло на спасителя си. Когато вдигнах главата си от гърдите му видях лицето на един от приятелите на Хари- Зейн. Явно той ме бе спасил и сега лежеше под мен и се усмихваше

- Парис, би ли станала от мен?- попита момчето и се засмя. Аз се отблъснах от тялото му, след което се изправих с негова помощ.

- Съжалявам.- гласът ми беше пресипнал, затова се изкашлях леко.

- Какво ти е? Добре ли си?- чернокосия сложи ръката си на рамото ми и ме погледна загрижено- Не се обиждай, но изглеждаш сякаш те е премазал автобус!

- Да... Добре съм.- казах тихо и се закашлях отново- Просто днес малко не съм във форма...

- Парис...- той опря дланта си у челото ми и ахна.- Горката, ти гориш!

- Глупости!- аз отстъпих една крачка назад и се освободих от него.- Нищо ми няма!

- Момиче, не ми противоречи! Ти си болна.- развика ми се момчето- Чувала ли си гласа си? Като на стар пияница е!

- Стига Зейн!- опитах се да го спра и захлупих лицето си с шепи.- Не ми викай... Лошо ми е...

- Извинявай, но наистина пипала ли си челото си?- попита ме той и отново се приближи към мен.- Горещо е като печка.

- А- аз...- опитах се да кажа нещо, но се закашлях. След това отново ми се зави свят. Крайниците ми омекнаха, зрението ми се замъгли и се олюлях. Изведнъж всичко пред мен стана черно и припаднах.

(....)

Отворих очи и се огледах. Бях в непозната за мен стая. Пердетата на прозорците бяха спуснати и през тях едва проникваше светлина. Разтърках леко очите си и се огледах. Стаята беше малка, боядисана в тъмно жълт цвят. Леглото, на което лежах беше голямо и меко. Обзавеждането беше съвсем скромно- един голям гардероб, бюро и две нощни шкафчета от двете страни на леглото. Къде се намирах?

Внезапно вратата на стаята се отвори и през нея надникна Зейн. Усмихна ми се и влезе.